19 октомври – Ден на българския лекар
До средата на XIX век има общо десетина български лекари. Сред тях са д-р Марко Павлов – първият българин, дипломиран лекар, д-р А. Ц. Богориди от Котел, д-р К. Мишайков от Македония, д-р К. Робев от Охрид, д-р Ив. Селимински от Сливен, д-р Д. Моллов от Елена, д-р Г. Струмски от Кюстендил, д-р Г. Атанасов от Свищов, д-р В. Попов от Шумен, д-р П. Берон от Котел, д-р Н. Пиколо от Търново и т.н. Тук е мястото да посочим с уважение и първата българска дипломирана лекарка д-р Анастасия Головина.
В началото на Балканската война в България вече работят около 600 лекари. Тяхната основна задача била да се борят срещу епидемиите, защото ширещите се холера и петнист тиф покосявали повече хора, отколкото вражеските куршуми. В това отношение изключително практическа стойност имали проучванията на д-р Методи Попов и на д-р Васил Моллов върху върлуващата на фронта и страната епидемия от петнист тиф. За първи път в света по време на Балканската война акад. М. Попов проучва и използва т.н. микробиоцидни свойства на чесъна върху причинителите на смъртоносната холера. Проф. Моллов пък пръв обръща внимание върху скорбута и инфекциозния хепатит в армията, както и върху маларията. Малко известен е и фактът, че той разкрива първия рентгенов кабинет в България в Александровска болница.
Балканската война утвърждава окончателно значението на хигиената и клиничната лаборатория в здравеопазването. В това отношение особено голяма е заслугата на д-р Михаил Иванов, който има принос за запазването на България от чума, холера и тиф. За развитието на българската хирургия основополагаща роля играят участващите във войната хирурзи – д-р Параскев Стоянов, д-р Ал. Недялков и д-р М. Морфов.
Офталмологът Константин Пашев през Балканската война навлиза по-дълбоко в нараняванията в областта на зрителния нерв. Д-р Анастас Козарев пък разработва военнополевата неврология.
Откриването на Софийския медицински факултет става в отговор на все по-острата нужда от лекари и усъвършенстване на здравеопазването. В първия випуск през 1918 г. са записани 85 мъже и 15 жени.
Д-р Гео Нешев
