Когато късно вечер си полегна
да почина от трудовия ден,
едно щурче ми тананика:
– Лека нощ, стопанке,
заспивай преди мен!
Свири ми още ти, щурче,
гали ти дълго моя слух
с чудната си музика
от неуморния ти труд.
Всяка вечер, щурче, ме ти приспиваш
с твоята една и съща песен.
Чудя се – сили откъде намираш
в твоя живот – съвсем нелесен!
Динка Енчева, с. Добролево
