Баща ми събуди интереса ми към историята, а трупах знания с приятели професори траколози
Лиляна Райчева е родена на 22.XI.1930 г. в Асеновград. Космополитна личност, тя има значим принос за развитие на българското здравеопазване, наука и литература, огромни са знания й за световната и българската история.
Работи като медик до 83 години. Докато е лекар, издава 12 стихосбирки, 6 пиеси и 2 книги за траките и орфеизма. Носител е на Първа награда за поезия от Клуба на лекарите-писатели, на наградата „Димитър Димов” за драматургия за пиесата „На словото войници”, на грамота „Златно перо“ на СБЖ, на титлата Почетен доктор по литература на Mеждународния биографичен център в Кеймбридж (2018 г.) Включена е в енциклопедията „2000 забележителни европейски личности на XXI в.“ на Кеймбридж и в юбилейната антология на Световната академия за изкуство и култура. Удостоена е с плакет и грамота от община Асеновград за принос в културата за историческите й книги. Има наши и международни награди за хайку.
– От какво семейство си?
– Родена съм в Асеновград, но моите родители идват от Старозагорско. През Първата световна война татко е командвал взвод. Закриват университетите и студентите ги пращат на фронта. Ако ги пусне, ще ги убият веднага. Татко го обичали, а той вечер ги обучавал: „Войници, вие сте бъдещата интелигенция на България. Ще допуснем ли тя да бъде избита или ще й помогнем да се научи да се бие?“ След време един от тези студенти станал околийски съдия в Асеновград и пише на татко: „За мен е удоволствие, ако дойдете да работите като секретар на съда в Асеновград.“
– Защо се насочи към медицината?
– Реших, че ще ми даде по-голяма свобода и повече възможности да опозная живота. Беше дошъл 9 септември, бяха започнали репресиите, имаше купонна система, дори торта не можехме да направим. Правехме тортата от тиква. Растяхме в оскъдно време. Полагаше ни се по 300 грама клисав хляб за целия ден.
Завърших с отличие медицина и ме назначиха в село Обзор. Регионът до Бяла бе голям и обикалях болните с кобила и каруца. В Несебър нямаше лекар и ме пратиха там – живеех в здравната служба, нямах квартира. Хората ме харесаха и направиха подписка до министерството да ме задържат. Работех като хирург и в Поморие, като ми дадоха мотор. Станах моторист. Включваха ме при всички операции. Като се умореше д-р Грозев, казваше: „Ти оперирай!“ И аз го правех. Бях на 23 г., а преглеждах 3000 болни. Помогнах на много хора.
– Работиш като лекар до 83 години. Как беше по твое време?
– Бях участъков лекар в Несебър, Поморие, Бургас и първите месеци нямах какво да ям. Хората се оплакваха и аз им давах безплатни лекарства, докато близък ми каза: „Докторке, лъжат те. Те са 10 пъти по-богати от теб. Да ида в аптеката и да ти събера парите, дето си дала, за да има какво да ядеш.“ Заплатата ми бе 70 лв. Нямате представа какви тежки случаи имах. Върлуваше епидемия от детски паралич, умираха деца. Благодарение на мен изписаха ваксини от чужбина и първата имунизация направих в Несебър. Докато имунизирах децата, идваха спешни случаи: ухапан от змия, ударен от мълния, паднал и артерията му разкъсана… Най-трудно бе да зашия артерията, но бях добре подготвена от кръжока по хирургия и оперирах. Знаех, че ще умрат, ако не получат необходимата болнична помощ. Излизах и чаках да премине кола, спирах я. „Ама, ние имаме задача…“ Казвам: „Не ме интересува, тук се касае за човешки живот! Ще докладвам в министерството, ако не съдействате.“ Спасила съм хиляди животи.
Често ме дигаха в полунощ. Качвам се на кобилата и поемам през гората нощем, където могат да убият и изнасилят млада жена като мен. Стигам до колиба, родилката я вързали, а аз нареждам: „Дайте чисти кърпи, сварете вода…“ Господ ме спаси да нямам смъртни случаи. Все искаха да кръщавам децата им.
– Имаш огромен принос за развитие на българското здравеопазване. Създала си толкова дерматологични отделения. Как премина пътят ти до Медицинска академия, където правим интервюто сега?
– Не съм дерматолог. Завърших вътрешни болести, а в Бургаската болница подготвих специализация. Назначиха ме в Момин проход, където създадох Вътрешното отделение и Кабинет за рехабилитация на дихателните заболявания, които работят и досега. Основах и Кабинет за алергична кожна диагностика, но нямаше кой да ме замести. Така през 1963 г. станах Отличник на Министерството на народното здраве.
В Медицинската академия през 1970 г. завеждах Консултативен кабинет по алергология и работих 20 г. до пенсия. Създадох Грипно отделение, защото умираха по 10 болни на ден. Наредиха: „Ако някой почине, уволнявам ви.“ Направих програма за лечение и спряхме смъртността. Не допускахме период без лекарски контрол, защото при смените на персонала се изпускаха болни от наблюдение и те умираха.
След пенсионирането създадох Кабинет по алергология в ИСУЛ „Царица Йоанна“, който още действа. До 83 г. работих в създадения от мен Кабинет по алергология в Горна баня. Веднъж се прибирах при минус 17 градуса, заболях от тежка бронхопневмония и тогава спрях.
– Откъде идва интересът към историята?
– Моят баща често ми говореше за военни събития, четеше исторически книги и като деца любопитствахме, а той увлекателно разказваше. Това събуди у мен интерес към историята. Постепенно тази любов се засилваше с годините и остана заедно с любовта към литературата.
– Как медик по образование пише исторически книги?
– Докато работех на морето, се запознах с археолозите, които правеха разкопките в Несебър и те ми станаха добри приятели. Вечер се събирахме, разговаряхме, трупах знания и се запали интересът ми към историята. Там се сприятелих с видните траколози проф. Иван Венедиков, Люба Огненова, Михаил Лазаров, Иван Гълъбов, който стана ректор на университета в Залцбург, Богданова и др. Тогава не предполагах, че ще пиша исторически книги.
– И сега пишеш по 5-6 часа дневно. Върху какво работиш?
– Наскоро излезе книгата ми „Четири едноактни тракийски пиеси, сонети и четиристишия“. На компютъра съм набрала 220 стихотворения. Започнах нов цикъл с по-дълбока и философска поезия: „Ускорение“, „Северно сияние“, „Юбилейни сонети“, „Ентропията, гравитацията, животът“… От години пиша книгата „История на древните български племена“. Спечелих конкурс в Пловдив за отпечатването й, помогнаха ми с пари от пенсията си арх. Радка Станчева и съпругът й д-р Георги Станчев, мой колега.
– Не е лесно да пишеш трудоемки изследователски исторически трудове, особено на твоята възраст.
– Прочетох над 200-300 книги на български, английски, немски, руски език, за да напиша книгата. Историците избягват темата, защото е трудна за изследване. Поръчвам книги от библиотеки в чужбина и за всяка тема използвам поне трима независими автори, 3 различни гледни точки, без моята. Приключих 4 глави – около 300 страници. Остават ми още 200 страници. Целият ми дом е отрупан с литература. Забавих се, защото преживях тежък инфаркт преди 2 години. Видях го на апарата и си казах: „Боже, с това сърце как ще живея?“ Сложиха ми пейсмейкър и сега съм добре.
– Какво включва първа глава за произхода на българите?
– Започвам с „Генетика на българския народ“. Генетичните данни сочат, че българите сме древен народ. Проследявам пътя, по който сме минали генетично от създаването си до наши дни, с кои народи сме се срещнали, с кого сме имали контакти. Българите сме тръгнали от различни места: от реката Урал, от Северно море, от Западен Сибир. В Монголия има над 30 селища с названията „Боян“, „Болгар“, а реката Дуло протича през центъра на Улан Батор. Българските племена попадат под ударите на Китай и на монголците. Китайският император искал т.нар. небесни коне на българите, но те не ги дали. Българският календар бил по-точен от китайския и българите организирали битка в деня на слънчево затъмнение, която спечелили. Но не устояли на настъплението.
– Спомена, че генетичните пътища на българите се преплитат с тези на други народи. Кои например?
– Баварци и българи са братовчеди, тръгват от обща родина в Монголия – древния град Туле. Връзката им е описана в „История на баварите“ от дворцовия историограф Йоханес Авентус, който в XVI в. обикаля манастири, книгохранилища, събира ръкописи, хроники, песни, родови книги… Създава история на баварите в 7 тома. Пише 2 тома Баварска и Германска хроника, където описва общия произход на българите и баварите. Немският проф. Карл Фритцлер въз основа на „Баварската хроника“ от 1580 г. прави свое изследване „Общият произход на бавари и българи“ и паралели между обичаите им.
– Учим за Древен Египет, Вавилон, Месопотамия, но малко знаем за траките… Защо?
– Съседите крадат всичко. Издадох книгите „Траките и орфеизма“ и „Тракийски следи“, където описвам историята на траките. Генетичните изследвания показват, че 45% от генома ни е от тях – те са наши предшественици и са се прелели в българския народ.
– Как историците приемат твоите книги?
– Пиша научно и популярно. Книгите ми не са за тесни специалисти, а за широк кръг от читатели. Искам истинската история да стигне до повече българи. С много историци съм приятелка, с проф. Венедиков съм ходила в Поморийската гробница, която няма аналог. Той и Велизар Велков ме канеха на всичките им научни конференции през годините.
– На какво се дължи дълголетието ти?
– Първо е ген. Моята сестра Стефания живя 96 г., имаше великолепен глас, пееше, свиреше на пиано. Бе със запазено съзнание и като отивах да я видя, носех 10-15 шоколада. Татко, Райчо Господинов Райчев, на 90 г. бе в отлична форма.
Никога не съм спазвала диети, хранела съм се умерено – предимно плодове и зеленчуци, но ям и месо. Имам режим: 2 пъти седмично ям риба и 2 пъти месо, другите дни – постно. Хапвам сладко, ям шоколад, но не прекалявам. Обичам всички плодове и зеленчуци. Допреди 2 г. пиех кафе, защото след полунощ гледам научни предавания.
Правя упражнения, които възстановяват силите ми. Активна съм – ходя на театър, на концерти, израснах с художници и посещавам изложбите им. От дете обичам да чета, любознателна съм и следя събитията в световната и българската наука и култура.
От майка ми Мария, която бе природно интелигентна и всичко умееше да прави, съм наследила духа. Важното е мозъкът да работи. Радвам се, че имам отлична памет.
Антоанета ТИТЯНОВА
