1 септември 1939 година
Посрещане на германците
Втората световна война започва на 1 септември 1939 година.
Тази дата има известна предистория. По това време отношенията между болшевишката Съветска империя и националсоциалистическия Райх са изключително добри. На 23 август 1939 г. в Москва в присъствието на Йосиф Сталин външните министри на СССР и Германия – Молотов и фон Рибентроп подписват Договор за ненападение между Германия и Съветския съюз, известен като пакт Молотов – Рибентроп. Към договора е приложен таен допълнителен протокол за „териториално и политическо преразпределение“, т. е. за анексиране на нови територии. До 1989 г. съществуването на подобен протокол се отричаше упорито от съветска страна.
На 1 септември хитлеристите навлизат в Полша. Няколко дни по-късно съветската армия ги последва. Полша престава да съществува като държава и е поделена между двете страни завоевателки. По това време се обсъжда възможността за присъединяването на СССР към съюза „Берлин-Рим”, прераснал по-късно след включването на Япония в Тристранен пакт. Към този съюз допълнително се присъединяват Унгария, Румъния, Хърватия и най-накрая България. Пред болшевиките се открива възможност да анексират прибалтийските държави, Молдова, Буковина и части от Финландия. На хитлеристите е даден зелен семафор за завладяване на Западна Европа.
Българо-германска дружба
Ръководството на българската компартия започва пропагандна кампания. От името на Централния комитет се издават позиви и листовки, конспиративно се изписват лозунги по стените на сградите. Съдържанието на тези призиви е едно и също. Правителството на Царство България се подканя да присъедини страната към германо-италианския съюз. Комунистическите пропагандатори обикалят по места и обясняват на съмишлениците си, че е необходимо България да се опълчи против “агресора” Англия и Франция. Като че ли не войските на Райха са окупирали френски територии, а е точно обратното. Войната, която Хитлер води в Европа, се представя като битка срещу империалистическите хищници и колонизатори – Великобритания и Франция.
В Пловдив трима от местните комунисти под форма на делегация се явяват пред началника на гарнизона и пледират пред него, че България трябва да влезе в Тристранния пакт. Делегатите го подканят, използвайки авторитета си пред Военното министерство, да действа в това направление.
Правителството е поставено в неловко положение, тъй като официално то е обявило политика на неутралитет и се стреми да задържи това положение възможно най-продължително. И властта започва да действа, за да демонстрира това си намерение. На 15 юни 1940 г. около 30 комунистически функционери са извикани в Дирекцията на полицията. Между тях е и Върбан Ангелов – един от влиятелните представители на Компартията по това време, който по-късно в мемоарите си подробно описва тези събития.
Павел Павлов – началник на Държавна сигурност, им заявява: „Ние знаем много добре от кого се върши това. Знаем, че вашата партия агитира за влизането ни във война на страната на съюза. Правителството обаче е решено да пази неутралитет. То е против влизането ни във войната и като ви предупреждаваме да престанете с тая вредна, противонародна агитация, предупреждаваме ви, че ако не престанете да агитирате в това направление, ще вземем строги мерки против вас”.
След няколко дни полицейските предупреждения се превръщат в реалност. На 19 юни 1940 г. присъстващите на разговора в Дирекцията на полицията и други техни съмишленици са интернирани. Разпращат ги на различни места в Делиормана, после всички ги събират в Рибарица. Между тях са Трайчо Костов, Антон Югов, Христо Михайлов, Борис Копчев, Владо Тричков, споменатият по-горе Върбан Ангелов и други.
В края на 1940 г. БЗНС „Пладне” начело с Г. М. Димитров (Гемето) предлага на Компартията започване на въоръжена съпротива срещу властта. Целта е възстановяване на демокрацията и недопускане на евентуално обвързване с хитлеристка Германия.
ЦК на компартията отхвърля предложението , поради обвързаността на партията с Коминтернa и с подкрепата си за пакта Рибентроп-Молотов. През януари 1941 г. БЗНС организира внушителна акция против подготвяното присъединяване на България към Тристранния пакт. Скоро след това Г. М. Димитров и заместниците му започват подготовка за преврат, съвместно с британските тайни служби. През февруари 1941 г. заговорът е разкрит. Гемето успява да избяга.
Когато през март германските войски навлизат в България, ЦК на Компартията издава директива до своите членове, те да бъдат посрещнати като приятели. И без тези комунистически указания българското общество в преобладаващата си част възприема дружелюбно и дори възторжено новите си съюзници. По места властите уреждат тържествено посрещане. Селяните черпят с домашна ракия войниците на фюрера и вдигат наздравици с тях. Голяма част от българите са в еуфория, защото вярват, че чрез германското оръжие ще може действително да се осъществи националното обединение. Проявите, документирани като фотоснимки за спомен, няколко годни по-късно ще създадат сериозни неприятности на участниците в тях от страна на „народната власт“.
Комунистическата агитация за влизане в съюз с фашистките държави и включването ни във войната на тяхна страна продължава около две години. Официално е прекратена на 24 юни 1941 г., т.е. два дни след навлизането на германските войски в СССР. През декември желанието на българските комунисти за влизане във война със западните “плутократи” най-после се сбъдва. Царство България обявява война на САЩ и Великобритания. Но нашите болшевики, инструктирани от Коминтерна, вече са поели нов курс – за въоръжената антифашистка съпротива.
През 1944 г. отечественофронтовското правителство на Кимон Георгиев приема наредба-закон за Народен съд. Подведени са под отговорност 11 024 души. Осъдени на смърт са 2 730. Едно от основните обвинения към подсъдимите е, че те са „виновни за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи”, т. е. срещу антихитлеристката коалиция. Елементарното изискване за проява на безпристрастност би изисквало към отговорност да бъдат подведени, макар и формално, и поне няколко от активно агитиращите членове на Компартията. Между подсъдимите няма нито един комунист, независимо от двегодишната активна агитация и подстрекателства за влизане във войната.
Отговорът на въпроса защо ли ? е на Върбан Ангелов: „Когато осъдихме и екзекутирахме Трайчо Костов, който тогава беше секретар на нашия Централен комитет (отнася се за 1949 г. – б. а.), в тежките, приписани му обвинения обаче не фигурираше, поне като изобличение за неспособност да се ориентира в решителни политически моменти, решението партията да е действала за влизането на България в Тристранния пакт и във войната на негова страна. Какво заключение ни се налага? Че идеята за влизането на България в Тристранния пакт и във войната е била „спусната” отгоре – от Москва, от нашето задгранично ръководство.”
Константин Д. Костов
