Редовната ни читателка, абонат на в. „Трета възраст”, Мария Крачанова от Пловдив, която на 1 юли стана на 92 години, ми изпрати снимки на нейната голяма гордост – личната й, семейна библиотека с 1800 книги. Но това не е всичко – книги има още в кашони, по другите стаи на апартамента, в който живее сама. Къщата й в Разлог също до горе е пълна с нейната колекция от книги, събирана почти 90 години. Както ми обясни тя, библиотеката в дома й сглобена конструкция от метални колони и дървени лавици за книгите: „Скалъпихме я така, за да може лесно да се сглобява, пренася и да пътува с нас по гарнизоните, където изпращаха моя съпруг. От както се помня, от дете чета, без някой да ме е карал. Не мога без книга. В момента чета „Избрани световни романи”, книжка 26. Майка ми – проста женица, баща ми – електротехник… Някакъв вътрешен усет ме водеше към книгата. Започнах с Ученическа литература, която още пазя в моята библиотека, после „Избрани романи”, поредицата Детска енциклопедия, съветската, библиотека „Класика за деца и юноши” и т.н. С моя съпруг, който беше военен, сме се местили много от гарнизон на гарнизон, с нас бяха и книгите. Когато се заселвахме в някой град, първо питах има ли библиотека, защото без книги не мога, и второ – има ли фризьор, защото и без това не мога (Смее се). Сдружавала съм се с библиотекарките, защото трябват връзки за книги с ограничен тираж. Предадох моята любов към книгите на сина ми, на внука ми и това ме прави горда. Катеря се още по библиотеката с една стълба.
Аз трябва да се грижа за книгите. Свалям ги по десетина да им бърша праха пролет и есен задължително. Много ми се карат децата, че на моите 92 не се пазя, ама аз не мога! Всяка книга е като мое дете – трябва да й избърша праха, да я погаля, да си поговорим. Всеки писател я е писал със сърцето си. От всяка можеш да извлечеш поука. Книгите ми са подредени с грижа, направила съм картончета къде какво има, да ги откривам. И за вестник „Трета възраст“ имам място. Събирала съм и съм изрязвала цялата библиотека с романи на вестника – „Библиотека Трета възраст”. При мен са, пазя ги, ако ви потрябват, да знаете.”
Питам я виждала ли е изхвърлени книги на боклука, както се е случвало. За щастие не е виждала, но ако види, моментално щяла да се хвърли да спасява. „Книгата е наука”, с това завърши баба Мария.
На многая лета, скъпа бабо Мария! Благодаря за нашите разговори по телефона. До нови срещи и бъди здрава, дълголетна бъди!
Жени Веселинова
