Писателят и изследовател на делото на Васил Левски е роден преди 115 г. в Русе.
С годините откривам, че Любомир Дойчев беше наистина голям творец, с артистична душа, откриваше и насърчаваше надарени автори, безкомпромисен, щом става слово за истината, чуден, предан приятел. През годините винаги с удоволствие се обръщам към спомени и резултати от неговото дело на възрожденец, откривам нови, неподозирани досега достойнства в писателското му поприще.
Писателят Любомир Дойчев, сътворил през годините множество книги, изследвания за Апостола на свободата, не понасяше дилетантството, лековатото отношение към българската светая светих на духовната и социална революция. Затова, като виждам изявите на псевдооткриватели и „изследователи”, ме обхваща безкрайно съжаление – защо го няма днес Любомир Дойчев да им отговори.
В неговия не видял бял свят изследователски труд „Уточнявания по някои въпроси на Априлското въстание”, който ми представи, споделя: „Неправилно се твърди, че събранието в Оборище има всенароден характер. То не е „Първото народно събрание”. Целта на Бенковски е била по-скромна – делегатите да предоставят статистически данни по подготовката. И да признаят пълномощията на Бенковски в Трети Пловдивски революционен окръг. Присъстващите едва не се разделят на два лагера. Противопоставят се на Бенковски самият Волов, Васил Петлешков от Брацигово и др. Съгласяват се да подпишат за пълномощия Бенковски не по съвест и убеждение, от тактически съображения. Не почива на действителни факти и твърдението на някои автори, че тук, на Оборище, се взема решение за обявяване на въстанието. Захари Стоянов не е бил апостол, бил е дребен ръководител. Не отговаря на истината твърдението, че Бенковски обичал по-простите народни пратеници, не криел пренебрежението си към интелигентните, граматиците.”
Сътвореното от Захари Стоянов е гениално, но във всяко нещо гениално има своите пропуски. Любомир Дойчев умееше да покаже пропуските по човешки, аргументирано.
Извадки от писма на писателя:
„Напоследък на шега казвам на домашните си, че ще ми трябват 200 години, за да завърша онова, което съм намислил за Левски.” (1986 г.)
„Духът ми е младенчески и това ми дава крила за полет!”.
„Оня, който се е посветил на литературата, трябва да е готов да понася ограниченията, но и да приема радостите! Като баща те съветвам – без нихилистични настроения, въпреки всичко, въпреки всичко, въпреки всичко! Горе главата!” (1981 г.)
Ангел Стоименов
