Кой дръзва да каже, че нищо не става у нас.
Вълненията не спират. Вълнения до пълно политизтощение.
Преди година взеха, че се взеха първитe тогава политсили ПП-ДБ и ГЕРБ.
За тия девет месеца и малко отгоре управление аха да се пръкне нещо политсериозно. Понеже дете да беше, щеше да проплаче. У нас обаче някои овластени водачи всячески се стараят майката народна да разплачат. Нежели нещо свястно да родят.
Още като се преместиха народните представители в старата комунистическа бърлога – бившия Партиен дом, някак замириса на сяра и не бе нужно много време дяволът да си покаже рогата. Уж се разбраха, направиха някаква сглобка. Ама я провидяха като нежелано отроче на греха.
Очаквахме да седнат като разумни възрастни хора и да подпишат политспоразумение. Ама как да пишеш – нали после те задължава да го спазваш. Не си някой диктатор, че да плюеш на подписа си.
Като няма подписи, като няма уплавленско споделие на властови отговорности, вратата за всякакви волности е широко отворена.
И ето, че изненадата дойде тъкмо, когато ГЕРБ трябваше да поеме премиерския пост по време на предварително договорената ротация. Борисов се фръцна и животеца на кабинета „Денков“ набързо кръцна.
И ни хвърли в нови избори.
Спечелилите ги ГЕРБ спретнаха проектокабинет. На инат. Вкараха стари муцуни, обекти на протести отпреди 4 години.
Тръгнаха да кандардисват ПП-ДБ за подкрепа: „Отворени сме за диалог.“ В същото време дружно с ДПС ритат падналите. Които те бутнаха. Дори тогава извикаха: „Отървахме се от ПП-ДБ!“ Ама да забравим сега и хайде ни помогнете да ни носите отговорността – така изглеждат позивните откъм първата и втората парламентарни сили.
Междувременно ДПС се цепи. Обявили са ново начало. Или и този път е старият номер: нови сменят предишни началници.
Всички тия боричкания само усилват електоралната умора. Сиреч, народонаселението е хептен объркано. Единственото, което се знае, е, че хич не знае какво желае. Май и не хае кой какво бъдеще му вещае.
И се озовахме в поредна политзакъсация.
Обзорник
