– Мой приятел на 67 г., университетски преподавател по физика, се пенсионира през май и е освободен от работа. Това за него не е новина, но го изживява тежко от близо година – проблемът не е финансов, а по-скоро психически. Кога и как трябва да започнем да се подготвяме за пенсионирането?
– Зависи какво желаем и от какво се нуждаем.
Хубаво би било да има единни, ясни и точни предписания и срокове за крачките, които човек е нужно да предприеме, преди да се пенсионира, ала опитът показва, че хората сме различни и всеки преминава през този момент по свой начин.
За едни хора прекратяването на работата носи удовлетворение – активират семейните връзки, обръщат внимание на здравето си и на културните си потребности.
За други излизането в пенсия се възприема като напускане на обществения живот и създава усещане за приближаване към старостта, а това води до влошаване на психичното състояние. Затова е важно да разграничим пенсионирането от остаряването.
Старостта не настъпва в точно определен ден и час като пенсионирането. Пенсионирането е елемент от системата на осигурителното законодателство. Там отговорността е споделена – между индивид и общество, човек не може да й влияе пряко – получаваш пенсия, ако си изпълнил определени критерии. Остаряването е закон на природата и при него отговорността на човек е лична и на него може да повлияем по един или друг начин – например като се грижим за себе си.
В случая с пенсионирания преподавател е важно да разберем кое точно му тежи – това, че остава без работа; че се чувства ненужен в този момент или че не знае какво да прави с живота от тук насетне. Вероятно работното му място е задоволявало голяма част от нуждите му – там той е получавал признание, чувствал се е полезен, и изведнъж излизането от тази система може да го разклати психически. Ако е възпитал в себе си качества като гъвкавост, ако е способен да приема фактите такива, каквито са, ако умее да владее емоциите си, периодът на уравновесяване след такова разклащане следва да е кратък. Човекът предприема друг курс на поведение, така че да задоволи потребностите си на друг терен. Проучвания показват, че жените по-често започват да се грижат за подобряване на здравето и си осигуряват повече време за почивка, докато мъжете отделят повече време за любимите си занимания и обществена работа.
– Какви са психологическите последици от излизането в пенсия, ако престанем да работим?
– Преди всичко зависи дали пенсионирането е желано оттегляне от работа, или не е. Ако е искано – не би трябвало да има необичайни отклонения в поведението на човека. Доволните от излизането си в пенсия са повече сред тези, които не са харесвали работата си и са изпитвали негативни преживявания. Но ако пенсионирането не е желано, може да доведе до редица трудности като материална зависимост от роднини, снижаване на авторитета и самочувствието. Негативни последици са самотата, неудовлетвореността, безделието, усещането за безполезност и др.
– Казват, че първите няколко месеца след пенсионирането често са време за екзистенциална криза. Какво представлява тя и как да се справим?
– Такава криза настъпва в различни моменти от живота ни, когато непрекъснато се питаме: „Защо ми се случва това?“, „Какъв е смисълът?“, „Какво, като се ожених/родих/пенсионирах се?“, „Тези, които обичам, действат ли в мой интерес?“
Преживяваме няколко екзистенциални кризи в различни периоди на живота си и излизаме от тях по сходен начин, адаптирайки се към новата реалност. Тези начини за справяне могат да са и градивни, и деструктивни. Градивните са свързани с някакъв вид „творчество“, така че да си създадем нов начин на съществуване – тук помагат много хобитата, интересите и силните страни на човека. Моята баба например, след като се пенсионира, предеше, плетеше, точеше баници, пееше повече, отколкото преди това. Други възрастни – дори живеещи в градовете – се обръщат към земята: отглеждат зеленчуци, имат градинки. Трети пишат, пътуват и това им носи удовлетворение. Разбира се, в процеса на подреждане на новата реалност човек може да залитне и в деструктивен модел на поведение – да формира вреден навик, да прояви насилие, да се самосаботира.
– Пенсионирането не е само сериозна финансова промяна, а и промяна в психиката, възпитание в нови взаимоотношения. Как да се учим на тези години на толкова промени?
– Да, трудно е придобиване на нови умения за адаптиране на тази възраст, дори придобитите умения с годините намаляват. Затова ученето и усвояването на нови способности става в предходните периоди. Тогава човек трябва да е наясно в какво инвестира енергията си – в личностно израстване, в семейството, в професията и в какво съотношение става това. Неслучайно като тенденция се наблюдава как мъжете по-трудно преживяват пенсионирането от жените – те залагат повече на професионалното си развитие и реализацията навън, и когато принудително прекратят работата си, го преживяват тежко – самочувствието им е рязко снижено поради загуба на терен за самоутвърждаване. Жените по-рядко преживяват чувство за ненужност, жалване от проблеми със здравето, зависимост от роднини и принудително бездействие.
– Очакванията, свързани с излизането в пенсия, са едни на младини – човек планира след пенсиониране да има хоби, да пътува, да чете, но реалностите други – удовлетвореността е доста по-малка. Защо е това разминаваме – не предвиждаме старостта, проблемите със здравето, загубата на приятели?
– Човек с добра връзка със заобикалящата го реалност следва да е наясно с ограниченията на периода след пенсиониране и да планира спрямо тях. Наивно е да се очаква събитие като пенсионирането да бележи началото на хоби, пътувания и т.н. На младини се мечтае, защото единственото ограничение тогава изглежда е времето – човек има сили, здраве и плановете му изглеждат изпълними. Успява да съвмести разнородни дейности и може след работа да излезе с приятели, да спортува, а паралелно да се грижи и за децата си. С напредването на годините настъпват промени в тялото – зрението и слухът отслабват, емоционалността избледнява, човек става по-докачлив, паметта се променя и т.н.
Добре е човек още на младини да има представа какво се случва, когато настъпва пенсионирането, за да оформи адекватно очакванията си. Не става въпрос само да сме наясно на каква възраст ще получим пенсия и колко ще е тя. Добре е да имаме реална представа за живота на възрастните, за да не изпадаме в илюзии, че при нас нещата ще изглеждат коренно различно.
Неудовлетвореността от пенсионирането не е присъща за всички – съществува и т.нар. конструктивен стил на остаряване. Тези хора се шегуват с възрастта си, сигурни са в себе си, търпеливи са, поддържат топли емоционални отношения с близките, поставят си дългосрочни цели и полагат усилия за осъществяването им, имат любими дейности, молят за помощ по необходимост, а не за да привличат внимание. Отличителна черта на тези хора е и че те обичат живота и приемат единството му със смъртта, не изпадат в отчаяние и не съжаляват за пропуснати възможности. Вярвам, че повечето читатели на в. „Трета възраст“ са именно такива.
– За мнозина пенсионирането е край на активния социален живот и време на самота, а тя отключва депресии. Трябва ли да се подготвим за самотата, или да не й се даваме?
– Чувството за самота не е типично само за пенсионерите. Но пък пенсионирането не е отшелничество и забвение. Вярно е, че за възрастния човек изведнъж рязко нараства ролята на най-близкото социално обкръжение: семейството, роднините, съседите и приятелите. Само че тези връзки трябва да се поддържат цял живот, а не да се очаква да започнат в едни по-напреднали години. Съвременният живот предлага още опции за контакт с други хора – пенсионерски клубове, клубове за народни танци, пенсионерски екскурзии, сдружения по интереси в социалните мрежи и т.н. Стига да има желание, сили и добри взаимоотношения със света около себе си, възрастният човек ще намери с кого да общува. А понякога и сам пак би могъл да си е добра компания.
– Мнозина трудно се възприемат като пенсионери. Защо, след като едва 8% от населението на Земята е над 60 г. и е късмет да си сред тях?
– Така е – човекът е единственото създание на планетата, което остарява – в животинския свят тази привилегия отсъства (или остаряват само животни, за които се грижат хора). И е факт, че само при хората другите по-млади индивиди помагат на себеподобните в този етап, когато физическите и психическите ограничения са очевидни и неизбежни. Пак ще повторя: старостта и пенсионирането не са едно и също нещо. Те могат да настъпят в различно време. И човек не приема старостта, а не пенсионирането. Защото никой не иска да остарее. Съвременният човек дава мило и драго, за да се поддържа здрав и поне да изглежда млад. Но биологичният закон си действа, независимо от това приемаме ли го или не. Всъщност не броят на годините е важен, а начинът, по който ги живеем. Удовлетвореността е там, където има качество. Да чуваш песента на птиците, да виждаш небето, да усещаш аромата на цветята. Да прегърнеш някого. Да се насладиш на храната. Да се движиш накъдето си искаш. Да поддържаш отношения с близки и приятели… Това е късмет на всяка възраст.
Ема ИВАНОВА
- Юзлем Идриз (38) е магистър по психология. Работи с възрастни в Пловдив.
