Майор Куршумов, адвокат Бърборков и други странни съвпадения
Хората обикновено се чудят какво лично име да изберат на новороденото, но фамилното си идва само. Удивително е колко често фамилното име на възрастния вече човек съвпада с професията му – директно или по някакъв забавен начин. Всички примери по-долу от своеобразната ми колекция, са съвсем реални, няма нито един измислен или доукрасен. Събирани са с десетилетия. Като ги види така човек на едно място, се замисля за кармични пътища и наследственост. Или просто му става смешно.
Директорът на яйцебаза в Пловдивско преди години се казваше Клюнков. В милицията в Пазарджик пак преди много години работеше майор Куршумов, а в затвора в същия град имаше Занданов. Ако тръгнете по улиците на Пловдив и сега можете да видите табелите на Чайка Бележкова – адвокат, и на д-р Кръшков- АГ специалист. Един от най-големите фелинолози в света – другояче специалист по котки, се казва д-р Пол Маца от Университета в Корнуел. (Човекът наистина и не предполагаше доколко българското галено име за котка отговаря на професията му, стана му много смешно.) Директор на Общинския приют за безпризорни кучета в Пловдив преди време се казваше д-р Дулев – не е съвсем Дулитъл, но е доста близо.
Как ви звучи адвокат Бърборков? Е, реален е. Кантората му преди двайсетина години беше на ул. „Гурко“ в София. А адвокат Менто Ментешев? И той е истински. В една от най-големите ни винарски изби можеш да срещнеш Грозданов и Лозета. Във втория случай професионалното поприще е заложено още в личното име. Един от бившите директори на бирената фабрика „Загорка“ пък се казва Глътников. Директор на един провалил се осигурителен фонд- пирамида от 90-те, беше Обесников. Ако се разровим из спортните архиви пък, откриваме руски шампион на сабя на име Кръвопусков и Медвед (мечка) – шампион по борба.
След 1974 г. шеф на клиниката по изгаряния в „Пирогов“ е доц. Въгленов…Сред мамолозите има д-р Бучков. Когато д-р Майсторов изражда детето ти, се чувстваш някак по-сигурен, нали? Попаднеш ли обаче на ортопеда д-р Шоков, се стягаш вътрешно …А като те заболи зъб, в Пловдив можеш да отидеш при д-р Гърчева…
В Стара Загора преди години местен шеф на име Крушев се оженил за жена на име Ябълка. Как ли са кръстили децата си?…
В Русе има арх. Вандалов, човек се замисля някак…
И армията от едно време изобилства със смешни примери. Първата звучи като градска легенда, но е реална . Поради неуместното звучене на фамилиите им, на двама генерали се е наложило да се преименуват. Единият се казва Динчо Дупинов, а другият- Газибаров.
Ветерани от армията още си спомнят смеха, който поражда проверката в едно пловдивско поделение. Полковник Рибаров дошъл да види как си вършат работата дежурните кап. Мрянков и сержант Шаранков…
Впрочем една от най-дискутираните смени на име беше на първия български космонавт Георги Иванов. Фамилията му е Какаланов, а на руски това звучи. … доста миризливо. Така че се наложи да го прекръстят доста бързо…
Тази колекция може да продължи много – всеки, като се замисли, се сеща как се е усмихвал или учудвал при подобна находка. Дали са гени, дали е наследствена дарба, качество или професия, дали просто животът си е направил шега – все едно. Но е забавно.
Веселина БОЖИЛОВА
Веселина като бебе в скута на дядо си, до него е баба й, с приятели
КАКВО Е ДА НОСИШ РЯДКА ФАМИЛИЯ
Рождената ми фамилия е рядка за България, всъщност беше единствена – Таранец. Възможно е в последните две години да има и други хора с нея, тъй като доста бежанци дойдоха от войната в Украйна, но поне дотогава нямаше други.
Дължа я на дядо ми – рускоговорящ украинец от сегашния Днепро, по-рано Днепропетровск, а по неговото време – 20-те години на миналия век – Екатеринослав. Още съвсем младо момче попаднал във водовъртежа на гражданската война, два пъти го стреляли червеноармейците, един път – белите и накрая тръгнал с войските на Врангел. Бил е на 16, ординарец на Врангел. Той доживя почтена възраст, разказваше за Крим, за корабите, за Мъртво море, за камили. Така или иначе, макар и да е получил Нансенов паспорт, с който мнозина заминаха за Париж, за Америка и къде ли не, той се преместил от Севлиево в Габрово и се оженил за баба ми, тъкачка във фабрика „Рашеев“ от севлиевското село Горна Росица.
Дядо беше много талантлив цветар, поддържаше оранжерии, създаваше хубави градини където иде. Този му талант не наследих, но фамилията беляза детството и младостта ми, докато не се омъжих и я смених.
Да носиш такова име е все едно да имаш ярък белег на челото – където и да идеш, където и да я споменеш, всички те зяпват и запомнят. За едно дете тази автоматична слава не е нещо хубаво, още повече че първият път я смънкваш, та се налага да я казваш няколко пъти. И вечно някой я бърка. Как ли не са ме наричали – Трапец, Тарапец… Съучениците ми в Немската гимназия в Ловеч ме помнят още от приемния изпит, когато на проверката на имената два дни поред четоха „Трапец“ и аз ставах изчервена и поправях.
Да не говорим, че бях забравила малкото си име – освен майка ми и баща ми май никой не ме наричаше с него. Впрочем тъй като всеки от семейството беше единственият Таранец на работата или в училището си, на всеки един поотделно викаха така. И като звъннеше телефонът и се чуе „Търся Таранец“, винаги следваше въпросът „Кой Таранец?“
Впрочем в един лексикон от основното училище прочетох признанието на едно момиче, което на въпроса кое име харесвате, беше отговорило „Таранец“ …
Винаги, когато обикалях по света и в хотела намирах телефонен указател, ровех за това име. Така и не намерих. Смених го, когато се омъжих, макар че вече имах известна кариера на журналист с нея. Спазих традицията. Сега поне не се чудя, когато някой ме повика с нея, откъде го познавам…От детството и младостта, без съмнение…
- Таранец идва от рибка таранка, чироз
