Учителко любима,
като майка беше ти,
че в сърцата ни да има
радост, обич и мечти.
Ти държеше ни ръцете
първи букви да редим
и запомнихме завета
с труд успех е постижим.
Ти очите ни отвори
За добро, за правда, чест,
да се трудим неуморно
и щастливи да сме днес.
А в училище с децата
с тях остана млада ти.
Заблестя ти скреж в косата,
но си тъй като преди.
И след толкоз низ години,
щом те срещнем някой път,
милват ни очите сини
и зовете пак дългът.
Петър Атанасов
