Не е правен никакъв икономически анализ, а се работи на принципа „това ще изглежда добре, ако го предложим“
На извънредно заседание в последния си ден 49-ият парламент по предложение на ГЕРБ реши надценката върху белия, тип „Добруджа“ и типовия хляб да бъде до 15%. Тези текстове бяха отхвърлени преди това при разглеждането на Закона за данъците върху личните доход, но по стара, изпитана практика – по предложение на Йордан Цонев от ДПС – бяха приети в преходните и заключителните разпоредби на закон, който няма нищо общо с темата – в случая Закона за хазарта. В същото време Цонев направи уговорка, че промените ще влязат в сила само след анализ на Министерството на финансите за това дали таванът на надценките изобщо е смислен и дали не бива да се увеличи. Този анализ трябва да е готов до 1 юли и ако се окаже, че решението е грешно – законът пак ще се променя.
– Защо беше това бързане, след като ще се чака анализ дали гласуваното е смислено?
– Очевидният отговор на въпроса е, че става дума за политически предизборен факт. Когато партиите влязат в кампания, започват периодично през годините да повдигат такива идеи – основно мерки от 2020 г. насам, за нещо, което теоретично ще свали цените на базови стоки и услуги от първа необходимост. В повечето случаи се говори за ДДС. Но голяма част от тези мерки нямат никакъв ефект за потребителите, може би забавят малко инфлацията. Това най-често са мерки, които подпомагат бизнеса.
В случая се предлага нещо, което противоречи на становище на Комисията за защита на конкуренция (КЗК). Има решение от 2019 г. и след това пак във връзка с ограничаване на надценки. Решението от2019 г. на КЗК е конкретно свързано с ограничение на надценката на хляба. КЗК обяви, че това е лоша идея и ще навреди на конкуренцията, ще доведе до картел и препоръча да не се въвеждат такива мерки.
– Значи тази ситуация вече е отигравана?
– Предложението беше сходно, но по друг начин формулирано. И депутатите тогава се отказаха от налагане на ограничение.
– От гледна точка на потребителя не е ли логично, след като до края на годината се удължава нулевата ставка за ДДС върху хляба и брашното, те пък да имат таван на надценката?
– Логиката на вносителите на закона е, че надценката, която слагат търговците във веригите, е много висока, и затова се налага таван. Дори да ограничите надценката, това няма да стигне до крайния потребител. Нещата не работят така. А и не всички търговци са вериги – има и малки магазини, където хлябът е основна стока. Те са по-малко гъвкави от големите вериги, които ще имат потенциал да компенсират евентуалните си загуби от налагането на таван. Това не е отчетено от вносителите.
– Защо тогава протестират големите вериги?
– Въпросът е принципен. Ако допуснат на такава базова стока да им наложат ограничение на надценката, може да се появят и други идеи. Те имат повече влияние от малките търговци.
– В чужбина има ли таван на надценките за някои стоки или всичко зависи от пазара?
– Не знам някъде в Европа да има такова нещо. В началото на периода на голяма инфлация в някои държави като Унгария имаше ограничение върху цените. Но инфлацията се успокои. Включително и у нас. Каквато и да е надценката, цената на хляба през 2023 г. е стабилна – по данни на националната статистика увеличението на белия хляб и „Добруджа“ е с 10-ина стотинки за година.
– Кое налага увеличаване до края на годината на нулевото ДДС на хляба и брашното? По инерция ли караме, или е нужно да се задържат цените?
– Много е трудно, когато се въведат такива преференции, после да бъдат премахнати. То е малко като с добавките към пенсиите за Коледа и Великден – лесно е да ги дадеш, а после не смееш да ги пипнеш. Когато дадеш преференция, се образува лоби, което защитава ожесточено интересите си. Загубите за бюджета покрай въведеното 0% ДДС за брашното и хляба са малки – под 100 млн. лв. за година. В голямата картина това не се усеща. Докато за самите хлебопроизводители и търговци това е немалък плюс, по-голяма печалба, отколкото е загубата за бюджета. Затова е трудно да се намери политическата воля да се пречупи дадено лоби.
– Малко встрани от темата, но докога и ресторантьорството ще го кара с 9% ДДС – няма клиент, който да не е усетил големия скок в цените там?
– Тези изключения могат да се махнат само ако има много стабилно управляващо мнозинство в парламента, нещо, което не изглежда да се задава на хоризонта.
– Ограничението за надценката при хляба ще засегне масовите бял, „Добруджа“ и типов. Трябваше да погледна какви са другите – грахам, ечемичен, овесен, от ленено семе и царевица. По етикета или по съдържанието ще се гледа и кой ще осъществява контрола?
– Проблемът е, че и на мен не ми ясно от начина, по който е формулиран самият законопроект, как ще работи класификацията. Така стои и въпросът с контрола – не е ясно кой ще го прави. Но според мен няма да се стигне до този етап. Идеята беше таванът на надценката за хляба да влезе в сила от 1 юли, а анализът на финансовото министерство трябва да е готов на 1 юли. Трябва да се вземе и становище на КЗК по темата. Очаквам анализът и КЗК да кажат, че идеята не е добра. Т.е. просто малко шум по темата преди изборите.
– Любопитно е, че у нас се вземат основно мерки само за цената на хляба, а тя е 70-75% от средните цени в Европа. Не е така при млякото, маслото, при месото и месните продукти – през март инфлацията при последните е двойно по-висока от тази при хляба. В същото време националната статистика отчита, че ядем по-малко хляб – с 3 кг на човек годишно, а повече месо – с 1 кг годишно нагоре…
– Тук най-добре става ясно, че говорим изцяло за политическо предизборно сигнализиране към електората – вижте колко се интересуваме от хляба на хора. Хлябът е символ на храната за обикновения човек. И затова фокусът е „дайте да вземем мерки хората да си купуват евтин хляб“. Това е. Не е правен никакъв икономически анализ, а политическа сметка – „това ще изглежда добре, ако го предложим“.
– Моля да обясните защо промяната в цената на хляба е записана с поправки в преходните и заключителни разпоредби на Закона за хазарта?
– Това е голям проблем с начина, по който вървят някои процедури в парламента. Реално депутатите са много гъвкави при работата в комисия – темата може да е една, а те да вкарат нещо съвсем различно, което не е обект на обсъждане в момента. Технически имат право да го правят, но е странно. Това е проблем от много време –така се правят много други закони.
Ема ИВАНОВА
-
Георги Вулджев е роден в Сливен, завършил е Националната гимназия по древни езици и култура, след което продължава образованието си в Мanchester Metropolitan University във Великобритания. Работи като икономист в Институт за пазарна икономика, a от 2016 г. е и анализатор в EmergingMarketWatch. Към настоящия момент е и главен редактор и икономист в Експертен клуб за икономика и политика. Един от водещите лектори в програмата по Инвестиции и лични финанси на Finance Academy.
