Столицата на IV Революционен окръг по време на Априлското въстание от 1876 г. – борческо Панагюрище, закътано в южните склонове на Средна гора, е откърмило много бунтари, войводи и революционери. Един от тях е Иван Парпулов – легендарният Орчо войвода, роден на 15 май 1829 г.
От малък ненавижда чуждия гнет. Още повече се озлобява против тираните, когато турци убиват баща му, а Иван е едва 18-годишен.
Започва участието му в хайдушка дружина в Средна гора, след това емигрира в Сърбия и Румъния, включва се като доброволец в Кримската война от 1853 – 1856 г. Най-активно участие взема и при подготовката и провеждането на Старозагорското – 1875 г., и най-вече в Априлското въстание – 1876 г. – в родното Панагюрище.
На него се доверяват и разчитат апостолите Волов и Бенковски. Преди това подържа активна връзка с дейците на Българския революционен централен комитет (БРЦК) от 1869 г. и с Гюргевския революционен комитет (1875 г.) и от стихиен бунтар се превръща в осъзнат революционер. Така от началната хайдушка борба и четническото движение до всеобщото въстание. Орчо войвода е вече един от неговите създатели.
Турските власти не стоят със скръстени ръце и Орчо войвода няколкократно е в затворите на Пловдив, Пазарджик, Видин, Ниш и други затвори в империята и това му е попречило да е в редиците на Българското опълчение в боевете при Стара Загора, Шейново и Шипка.
По време на Априлското въстание с четата си участва в боя при село Петрич срещу златишките черкези и башибозуци и с точен изстрел (с каквито се е славел) поваля главатаря им с което повлиява за оттеглянето на потерята. Продължават участията на четата му срещу османлиите и край с. Стрелча (сега град) и особено в Копривщица, където Орчо войвода разбива с брадва вратата на спицерията (аптеката) на д-р Спас и освобождава арестуваните от копривщенските чорбаджи апостоли Панайот Волов, Георги Икономов, Тодор Каблешков и други въстаници.
Орчо войвода е абсолютно против решенията на Берлинския конгрес за оставането на Македония и Одринско под османска власт и с четата си от 60 доброволци взема участие в Кресненско – Разложкото въстание от 1878 – 1879 г., като водят сражения с турската войска край селата Влахи, Врабча, Плоски и други в Мелнишкия край.
Не остава назад и синът му Георги, който напуска Военното училище и се впуска наравно с баща си в това освободително дело, благословен от родителя си.
Орчо войвода не стои мирен и по време на Срьбско-българската война през 1885 г. и с 250 души доброволци от Панагюрския край е в помощ на редовната българска войска, като извършват диверсионни акции в тила на сръбската войска и в боевете край Сливница и Драгоман.
Достойният живот Орчо войвода завършва на 5.X.1911 г.
Признателните панагюрци издигнаха паметник на прославения войвода, кръстиха улица на неговото име, а футболистите от местния „Оборище“ играят мачовете си на стадион, носещ името „Орчо войвода“.
Емил Борисов
