Студът е вече в своя край,
пътувам на далече,
сега, когато месец Май
цъфти във всичко вече!
И нежни, теменугите
упойват ме със аромат,
не мисля аз за другите,
а пак за твоя дъхав цвят!
Защо ли във природата
го има този кръговрат,
що мами нази хората
да мислим и за втори свят?
Защо пропускаме мига,
защо сме нечовечни,
когато всичко е сега
и няма нищо вечно?
Обичам пролетни цветя,
обичам пойни птици,
обичам хубава жена
със грейнали зеници!
Симеон Йорданов, София
