Ода за пролетта

Феята на сезоните,

стимулът на надеждите.

Мрачните мисли тя гони,

светли мечти пренарежда.

С нея отново се раждам,

стихове почвам да пиша,

а във гърдите ми – жажда

да дишам,

да дишам,

да дишам!

Може би пак ще обичам,

че съм забравил отколе.

Искам да стана кокиче,

да дочакам новата пролет…

 

Георги Крумов, Смолян

Вижте също

spot_img

Още от същата категория

Тишина

Фарът

Където и да си

Безверието в Бог

Препоръчано