Продължение от бр. 16
Майката на Йева – Еранухи, се жени в смутните времена на 1915 г. в арменската църква в Малгара, на 90 км от Одрин, защото в Кешан, където е къщата на огромния й род църквата е гръцка. Агоп, който е войник в османската армия, взема 15-годишната красавица Еранухи за жена, за да я спаси от опасността да бъде отвлечена и насилена от турските бейове в Кешан. (двамата на снимката)
Минава малко време, но ситуацията за младото семейство не става по-добра.
ТУРЦИТЕ ГОТВЯТ ОТМЪЩЕНИЕ
– арменец си е позволил да им отмъкне най-красивото момиче в Кешан. Младите – вече с новородено момченце, кръстено по бащина линия на дядо си Таквор, тръгват към родното място на големия им род – някъде към Централна Армения, в ония години също в рамките на Османската империя. Еранухи е бременна отново. С тях поема и майка й.
Фамилията пътува по Южното Черноморие на Турция, но пътищата са пълни с разбойници. При нападение се спасяват с откуп, но остават без нищо и поемат към Истанбул, където живеят роднини и на двамата. Отсядат при вуйчото на Еранухи, който е специалист по изработване на файтони. Агоп обаче подхваща търговията на току-що починалия си баща. Събира от занаятчиите шивашките изделия и пантофи и ги продава в други градове. Но пътувайки като търговец, е нападнат и конят му се връща вечерта пред къщи, натоварен с тялото на застреляния и ограбен мъж. Бебето се ражда, а жените с децата се връщат в Кешан.
В Истанбул е и братът на убития Агоп, който след смърта на баща им Таквор живее с майка си и сестра си. Той е завършил колеж, високообразован и изискан млад мъж. Разтревожен от събитията, решава
ДА ЗАМИНЕ ЗА ФРАНЦИЯ
с майка си и сестра си. Там живее заможно, а през 30-те години на ХХ век изпраща в Пловдив пари за племенника си – брата на Йева. Той получава най-доброто европейско образование в католическия колеж на Виенската конгрегация в Пловдив , където наред с европейските езици, се изучава и арменски.
По време на соца от Франция майката на Йева получава 400 франка, които се чуди какво да прави. В ония години на притежателите на чужда валута не се гледа с добро око. Йева вече е женена, мечтаела за цигулка на малкия син, та затова майка й дава 300 франка за цигулка, купена от възрастен арменец – учител. Пък момчето заслужавало – било кръстено Таквор.
Йева учи в обикновено училище и минава през куп премеждия – тя е трето дете от втория брак на майка си.
***
А в Османската империя се разиграват
ТРАГИЧНИ СЪБИТИЯ
Арменците отдавна са трън в очите на турците – заради християнската си религия и защото има какво да бъде ограбено от тях. Те са работливи, горди, образовани, заможни, опасно свободолюбиви. През 1890 г. в Османската империя живеят 2,5 млн. арменци. Между 1895 и 1921 г. са избити 1 543 271 мъже, жени и деца, много други са изселени.
България – макар и с кървящи рани след поредица неуспешни войни в началото на ХХ век, отваря границата и приема вълна от хиляди арменски бежанци, намерили тук съчувствие и подслон. По същото време хиляди са и българските бежанци от Източна Тракия и Македония. Повече от половин милион несретници в пълния смисъл на думата скитат от място на място в търсене на препитание, гонени поради беднотията. Държавна комисия за бежанците е създадена чак в края на 1926 г. – тогава е подписан първият международен договор за бежански заем, който дава шанс на част от тези хора да стъпят на краката си.
През 1922 г. Еранухи със сина си Таквор и семейството на вуйчото от Кешан
СТАВАТ БЕЖАНЦИ И ЧАСТ ОТ АРМЕНСКАТА ОБЩНОСТ В ПЛОВДИВ
По-късно пристига и майка й. В тази общност си има правила и младата вдовица се оказва набързо, почти по съседски омъжена и отново заета да гради дом. Новият съпруг е мелничар, все още не знае български и трябва да изкарва прехраната на семейството в Белово. Там става активен участник в Септемврийското въстание през 1923 г. Толкова са бедни, че при раждането на голямата сестра на Йева в къщата не е имало дори сол. Състрадателните български съседи дали кой каквото може, за да приготвят гювеч, с който да посрещнат родилката. Малкото пари, които баба й има от продажбата на единствения си килим, набързо са изядени от прегладнелите роднини….
Семейството е сполетяно и от
ПРИРОДНО БЕДСТВИЕ
През 1928 г. е Чирпанското земетресение. Освен Чирпан сринат е и Пловдив, а цяла Тракия е като след погром. Цар Борис ІІІ пристига в Града под тепетата, за да ръководи лично щаба за оперативните дейности по настаняване на населението, което преживява поредната тракийска трагедия.
Срещу разрушеното жилище семейството получава парче земя в края на Стария град. В околностите има много дървета и идеята е бедстващите да си построят дървени бараки. Но почвата в района се оказва глинеста и хората се захващат сами да си правят кирпичени тухли за къщички. Въпреки това името на квартала остава „Бараките“.
Йева се ражда през 1931 г. като
ТРЕТО ДЕТЕ
Но Еранухи, красива, образована (учила е в гръцко училище), е недоволна от съдбата си. Смело се развежда и заживява с трети съпруг. Така Йева преживява тежки скиталчества от място на място – ту при майка си, ту при баба си, ту при порасналата си сестра, която става тъкачка. Ходи на училище и се храни в църковната кухня. През 1941 г. се „сменят правилата“ заради евреите. Бабата, която работи в свещоливницата, получава съобщение от Светия Синод, че детето трябва да отиде да се храни в католическата кухня. Но и оттам изгонили момичето – да върви в арменската църква. Вкъщи най-често няма нищо освен малко арпа (небелен ориз) и с шепичка от това богатство детето ходи на училище.
Връзката на Йева с баща й също е трудна. И той е от бежанците след големите кланета 1913 г., единствен оцелял от фамилията, защото е бил войник в турската армия. В първите години, докато се озове в Пловдив от Свиленград, се изхранва като ратай от село на село.
Галина РУЛЕВА
- Продължава в брой 19
Майката на Йева – Еранухи, с баща й и брат й Таквор от първия брак на майка й
