Тече реката. Бързо тича.
Расте тревата. Избуява.
Всичко това ми прилича
на пролет шетнала тъдява
преди луд, свеж ледоход.
И в земята сочно кипнала
всеки кълн пълзи за живот
към светлината бликнала.
А в мен се таи леност
и овехтял със мъдростта,
ме пърли дивата ревност
по сетния дъх на младостта.
Затова приветствам пролетта.
Стоян Михнев, с. Първомайци
