Цар Борис III владетелят обединител

Навършват се 130 години от рождението на цар Борис III Обединител.

Той е роден на 18/30.I.1894 г. в София. Пълното му рождено име е Борис-Климент-Робе-Мария Пий Станислас-княз Търновски. Първороден син е на княз (сетне цар) Фердинанд I (1887-1918 г.) и на княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска.

Има брат Кирил – княз Преславски, и две сестри – княгините Евдокия и Надежда. На двегодишна възраст е покръстен в православната вяра с цел помирение с Русия и признаване на княз Фердинанд I. Кръстник на българския престолонаследник става руският император Николай II.

Борис има злата съдба на петгодишна възраст да загуби майка си. Възпитанието на децата е поето от властния и горделив баща, а по-късно и от мащехата царица Елеонора (1908-1917).

Завършва средното си образование с частни учители от елитната I мъжка гимназия в София през 1912 г. Усвоява успешно основните европейски езици – френски, немски, италиански, английски. По поръка на баща си изучава естествознание и механика. Завършва курса на Военното училище в София през 1915 г. В 1911 г. княз Борис прави научно пътуване в Мала Азия по бреговете на Средиземно море, на Канарските и Балеарските острови за изучаване на флората и фауната.

През 1912 г. княз Борис навършва пълнолетие. Събитието е отпразнувано с гостуването на сръбския, гръцкия, румънския и черногорския престолонаследници и представители на всички европейски дворове.

Участва в Първата световна война като офицер за поръчки при щаба на Действащата армия 1915-1918 г.

След абдикацията на цар Фердинанд I на 3.X.1918 г. княз Борис заема трона под името Борис III (1918-1943 г.) Обстановката е крайно напрегната. България е претърпяла поражението в Първата световна война и държавите победителки се разпореждат със съдбата на царството буквално, стопанството е напълно разстроено, а обществото в безпътица. Двадесет и четиригодишният млад цар се налага да се нагърби с тези проблеми. Решителността не е основно качество на неговия характер. Има обаче значителен военен опит и военни познания. Силните му качества са аналитичен ум и способност да маневрира в политическите дела.

Царуването му започва с републиканска заплаха по време на самостоятелното управление на БЗНС 1920-1923 г. След преврата на 9. VI. 1923 г. е принуден да подпише указа за назначаването на правителството на проф. Александър Цанков.

Следва време на политическо противопоставяне с черти на гражданска война. Сам Борис III едва не става жертва на организирани терористични актове на 14.IV.1925 г. в прохода Арабаконак и комунистическия атентат в църквата „Св. Неделя” на 16.IV.1925 г.

През 1930 г. цар Борис III се жени за принцеса Джованна Савойска (царица Йоанна), дъщеря на италианския крал Виктор-Еманоил III. От брака си с нея има две деца – престолонаследника Симеон II и княгиня Мария Луиза.

Съдено е да преживее още един преврат на 19.V.1934 г. срещу правителството на Народния блок. Отново е принуден да узаконява с подписа си дошло с преврат правителство. Спомага за разцепването на Военния съюз и отстранява от власт организаторите на Деветнайстомайския преврат с републикански симпатии. Постепенно засилва ролята на монархическата власт чрез управлението на служебни правителства.

На 1.IX.1939 г. избухва Втората световна война. България обявява неутралитет и го поддържа докато става вече невъзможно удържането му. През септември 1940 г. България успява да постигне след упорити преговори възвръщането на Южна Добруджа в родните предели. Това международно признато постижение е връх на провежданата от цар Борис политика на мирна ревизия на Версайската система от мирни договори.

На 1.III.1941 г. проф. Богдан Филов подписва присъединяването на България към Тристранния пакт. През април 1941 г. българските войски заемат по-голяма част от Вардарска Македония, Моравско и Беломорието. В края на тази съдбовна година на 13.XII.1941 г. е обявена война на САЩ и Великобритания. Цар Борис III не допуска обявяване на война на СССР и изпращане на български войски на Източния фронт. Националното обединение на българите е постигнато под скиптъра на цар Борис III.

От началото на 1943 г. царят прави опити за преориентация към САЩ и Великобритания. През март 1943 г. не допуска изпращането на българските евреи – негови поданици, в концентрационните лагери в Полша. Цар Борис III умира при неизяснени обстоятелства на 28. VIII. 1943 г. две седмици след поредната му среща с Хитлер във Волфшанце, в Източна Прусия. Погребан е в Рилския манастир.

Наследен е от малолетния княз Симеон II. От негово име управлява Регентство в състав: председател проф. Богдан Филов и членове княз Кирил и ген. Никола Михов.

Цар Борис III е троен кавалер на най-голямото френско отличие ордена „Почетен легион” в най-високата му степен, на английския кралски Викториански орден, на белгийския орден „Леополд”, на германския Домашен рицарски орден „Св. Хубестос” (Бавария), „Червен орел” (Прусия) на руските ордени „Св. Апостол Андрей Първозвани”, „Св. Ал. Невски”, „Св. Анна”, румънския орден „Карол III”, на ордени от Австрия, Италия, Полша и др.

Румен Стоилов