Конкурс
Д-р Радка Рубилина, директор на Чешкия център в София, връчи на Яничка Попова – Екимова награда от конкурса „(НЕ)познатият чех“ на Център за върхови постижения „Наследство БГ“ и вестник „Трета възраст“
През 1844 г. г-жа Хитевова, по баща Ираскова, идва да работи като учител в Карлово и Калофер. Д-р Константин Иречек – внук на Павел Йозеф Шафарик, става първо зам. министър, а по-късно и министър на образованието в България, полагайки организационните основи на цялото българско образование. След освобождението през 1878 г. от Чехия и Словакия започват да пристигат учители, военни музиканти инженери, хора на изкуството, археолози, търговци, занаятчии, земеделци, разказа Емил Тодоров, председател на Чехословашкия клуб „Т. Г. Масарик“ в София по време на кръглата маса „(НЕ)познатият чех. Чешкият принос за възродената българска държавност“, инициирана от Център за върхови постижения „Наследство БГ“, чийто домакин беше Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“
През 80-те години на XIX век в София се основава „Славянска беседа”, където чехи и словаци си уплътняват свободното време; възниква сдружение на жените „Кръжок на госпожи и момичета с чешки произход”. През 1892 г. излиза призив за обединяването на всички чехи и словаци в България в една общност, без оглед на социално положение. Основан е просветно-забавен клуб „Чех” в София. Подпомагат и бедни сънародници. Основано е спортното движение „Сокол”.
През 1919 г. е издадено нареждане към чехите в София, които имат деца, да ги запишат да посещават чешки подготвителни часове. По-късно председател на клуба става проф. Мърквичка. Печатат вестник „Чехословашки обзор”, който излиза на чешки и български. Вестникът запознава българския пазар с чехословашката индустрия. През 1921 г. е свикан Първият конгрес на чехите и словаците в България. Диаспората им у нас е толкова голяма, че се обединяват от идеята да имат собствено средище и училище.
През 1924 г. за Чехословашки народен дом е закупена къщата на г-жа Анкова на ул. „Кракра”15 (тогава номер 9) за 2,1 милиона лева, като първата вноска от 1 милион лева е събрана от основно от дарения на живеещите в България чехи и словаци, с молба за отсрочка от една година, за да могат да съберат и останалите пари. На 7 септември 1924 г. в тази сграда тържествено е отворено чехословашкото училище в София. За детската градина към него ни разказва личните си спомени нашата читателка Яничка Попова – Екимова.
Моята любима „Чешка школка“
За Чешката школка, както ние, децата, я наричахме, малцина знаят, но тя е продължение на духа и идеите, с които са пристигнали първите чехи в България след Освобождението.
Беше организирана в красивата сграда на Чешкия клуб в София, на първия етаж. Повечето деца бяха със смесен произход – обикновено майките бяха чехкини. Имаше и потомци на старите чехи: Йозеф и Мирослав Червинкови, Йирка Дворжак, Олинка – внучка на семейство Лукашеви, Славек и Ярмилка, както и деца на служители от посолството на Чехословакия (тогава).
Баща ми беше завършил в Чехия, ценеше чешката култура и образование и с разрешение на администрацията ме беше записал. Имахме прекрасни условия за игра и занимания. Имахме и сглобяема пързалка, която ползвахме през студените зимни дни, когато не ни водеха на разходка. Когато бяхме особено послушни, учителката ни пускаше електрическо влакче, което се движеше по релси и имаше свирка. Периодът, за който пиша е от 1950 до 1954 г. Тогава в България нямаше толкова играчки, както сега.
Най-приятният момент беше, когато учителката – слечна Аничка (Анна Коваржова), започваше да ни чете приказки. Събираше ни близо до печката, сядахме на малките столчета около нея и приказният час започваше.
Снимка – от детския албум
За Коледа, Нова година и други празници се устройваха тържества. Присъстваха и родителите. Слечна Аничка ни подготвяше костюмите заедно с майките. Аз изпълнявах ролята на Кашпарек (герой от детските приказки), облечена в туника със звънчета. От Чехия получавахме подаръци: за всяко дете поотделно – чешка книжка и торбичка със сладки неща, а за школката – играчки и топки.
Да не забравя да спомена и магията на самодейния чешки марионетен театър, който се играеше на втория етаж. Декорите, осветлението, музиката, куклите – всичко беше перфектно. Спектаклите се играеха в неделя. Салонът беше винаги пълен. Тогава за мен времето спираше. Аз се пренасях в приказката, която представяха и се чувствах като герой от нея.
Не знам още колко години продължи да функционира чешката школка, но за мен тя беше един светъл оазис на мило и топло отношение към децата в малко сивичкия ни тогавашен живот.
Яничка Попова-Екимова
