На 15.XI.1877 г. в София са обесени четирима книжари: Стоян Неделчев Табаков, Никола Стефанов Крушкин – Чолака , Георги Стоичков Абаджиев и Киро Гьошев Боцин Хранов (Киро Кафеджи). Малко са хората, които знаят, че лъвовете, поставени на Лъвовия мост символизират тези български герои – съратници на Васил Левски.
При обиски в книжарниците им е открита революционна литература. Обвинението е било „притежание и разпространение на бунтовни книжа“. Бесилките са били издигнати в близост до книгопродавниците им.
Родоначалникът на книгоиздаването в България Христо Г. Данов веднага след Освобождението предлага на мястото на Шарен мост да се издигне паметник в чест на обесените герои. Три годни (1889-1891 г.) се изгражда Лъвов мост с четирите лъва. Строителната фирма „Братя Прошек“ осъществява поръчката за 260 000 златни лева, а лъвовете са изработени от Филип Вагнер Биро във Виена, без езици – пазят тъгата в сърцата на хората и преживените тежки години на подтисничество.
Киро Гьошев Боцин Хранов (Киро Кафеджи) е този пътуващ книжар из Софийските села, който е имал бакалски дюкян с книжарница и кафене в София. В 1870 г. братовчедите Никола Вардев и Стоян Табаков станали едни от първите членове на Софийския революционен комитет, основали „Завера“ за книжарите и приели останалите в организацията. Заедно с другите Киро Гьошев Боцин разпространявал „Народна песнопойка” със стари хайдушки песни – събрани от Никола Вардев – петият от книжарите, спасен от обесването тогава. Дюкянът на Киро Кафеджи бил на Солни пазар (Борсата), бившо тържище и площад в София, на пресечките – ул. „Цар Самуил“ и ул. „Позитано“ – недалеч от днешния площад „Македония“. Той обичал да пее пред кафенето и да мотивира хората да си вземат песнопойки. В неговото кафене се е събирал Софийският революционен комитет. Там са били и срещите с Васил Левски. В специални тайници са криели комитетските пари, революционните книги и там са изработвали фалшиви тескерета.
Киро Гьошев Боцин е увиснал на бесилото с песен на уста – „Вятър ечи, Балкан стене“, между двата пазара – Конски и Говежди. Погребан е на място до олтара на разрушената църква „Св. Спас” – по средата между пазарите. На това място днес е Булбанк. Когато го бесели, турците го сочели разярени и крещели: „Това е баш комитата!”. Кореспондентът на френския вестник „Le monde illustre” Дик де Лонли написал, че Киро е „вървял към бесилото и пеел славянска патриотична песен“. Песента е била „Вятър ечи, Балкан стене“.
Хората изтривали сълзите с притихнали вопли край книгопродавниците, където по едно и също време са увиснали на бесилките четиримата българи-родолюбци. И разбирали, че тези мъже-герои са приели бесилото като причастие!
КНИЖАРЯТ – КАФЕДЖИЯ
В памет на нашия прадядо
КИРО БОЦИН – КАФЕДЖИ,
146 г. от обесването му
Софийските села не спят от рано –
от конски тропот, стъпки на цървули…
и изгревът трепти, с лице засмяно
за хората, които са ги чули.
Забързан е с чамугата, с потури,
с прошарена торба от шаек само.
Минава по кьошета, край дувари,
понесъл гордостта на крехко рамо.
А чаканите книги са в торбата,
която с обич ценностите крие –
книжарят здраво стъпил на земята –
тъгата с песни иска да надвие.
Потропва на вратите. С лай на куче
живота на селата съживява.
Здрависва се с познат или научен
да идва на пазара… и успява.
Копривщица го среща ведро, мило.
Сърцати хора, работливи честни,
животът си обмислят, търсят сила.
И слушат думи – оживели в песни…
В Пирдоп го чакат – с понуда топъл хляб
за дарове донесени в торбата:
слова в песнопойки, с книжен аромат –
потребна храна за душата.
Книжарят- кафеджия без умора,
си знаел пътя за града, в селата…
И на бесилото без гняв, пред хора –
запял си песента за свободата.
За живите безстрашен той остава
мечти в торбата до днес съхранил,
не търсил парите, признание, слава –
на жадни за полет крила подарил.
И днес като лъвче той е застанал
в София – на моста срещу злините,
с четири сили живота да хванат –
мира да запазят за бъднините.
Проф.д.п.н. Виолета Златкова Борисоваъвов мост
