Трима братя от едно семейство правят изключително успешна военна кариера, достигат до висок военен чин и оставят трайни следи в историческата летопис. Това са генерал-майор Константин Жостов, генерал-майор Димитър Жостов, роден през 1868 г., и полковник Спас Жостов от с. Гайтаниново, Неврокопско.
Миналата година се отбеляза 155-годишнината от рождението на ген. Константин Жостов, а през тази година – на по-малкия от него ген. Димитър Жостов.
Баща им е известният по това време свещеник-родолюбец Антон Стоев Жостов, който смело се бори срещу асимилаторските домогвания на гръцкото духовенство, като утвърждава българския език при песнопенията в черквата и при преподаване в училищата.
Димитър Жостов е любознателно момче и завършва Солунската българска мъжка гимназия, след което през 1890 г. по примера на по-големия си брат Константин завършва Военното училище в София. След образуването през 1894 г. на Върховния македоно-одрински комитет Димитър се присъединява към него и става активен член на тази организация, която милее и се бори за освобождението на братята българи в поробена Македония.
Ръководството на комитета оценява високо военните и патриотични качества на Димитър Жостов и затова по време на четническата акция на ВМОК през лятото на 1895 г. той е военен ръководител на един от сформираните местни отряди.
В края на август същата година Димитър Жостов е сред 300-те души, които по инициатива на Алеко Константинов осъществяват първото групово изкачване на витошкия първенец Черни връх и поставят началото на организирания туризъм в България.
През 1897 г. Димитър Жостов завършва право в Софийското висше училище (дн. СУ „Св. Климент Охридски“) и много години след това е военен прокурор.
Той взема участие в Балканската война през 1912 г. като офицер, а през Първата световна война от 1914 – 1918 г. е началник на военния съд към 2-ра армия. След войната преминава в запаса.
Избран е за депутат в XXII Обикновено народно събрание от македонската парламентарна група като представител на Неврокопско. Той е един от учредителите на Македонския научен институт през декември 1923 г. заедно с авторитетните по това време интелектуалци проф. Михаил Арнаудов, проф. Балабанов, проф. Йордан Иванов и др.
Ген. Димитър Жостов се изявява и като поет-сатирик, разобличаващ корупцията по онова време. Автор е на два сборника с фейлетони „Негово величество невежеството“ (1923 г.) и „Негово превъзходителство социалното безгрижие“ (1929 г.).
Жизненият път на ген. Димитър Жостов завършва на 21.XII.1935 г. в София.
Атанас Панчелиев
