– Д-р Вълчева, прехвърлихте 80-годишна възраст, а все-още продължавате да работите и да помагате на хората. Кое ви дава сили?
– Моята мисия е да лекувам хората и ще го правя, докато съм жива. Работата хич не ми тежи. Напротив, чувствам се истински удовлетворена всеки път, когато със своите знания и опит помагам на хората да живеят, да бъдат здрави и щастливи. Един ден, като си отида от този свят, освен добрата дума, която ще остане за мен, бих искала на гърдите ми да лежи лекарската слушалка. Защото, знае ли се, може и на оня свят някой да има нужда от доктор.
– Дайте ни рецепта за здраве и дълголетие!
– Работа, работа и пак работа! До лекарския си кабинет имам дрогерия, на която самата аз съм ръководител и фармацевт. Кабинетът и аптеката се намират в моята къща. След свършване на работното ми време в лекарския кабинет, аз отивам да продавам лекарства и билки на болните. Работя не само през седмицата, но също в почивните и в празничните дни.
– А кога почивате?
– Първите сто години ще е така, след това ще почивам (смее се). Но ако трябва да съм честна, ще отбележа, че всяка вечер намирам време за отдих и спя поне 6 часа.
– Разкажете за себе си.
– Родена съм на 12 март 1943 г. в град Скопие, Македония. Във вените ми тече македонска кръв, така че внимавайте какви въпроси ми задавате, да не стане интервюто „со кротце, со благо и со малце кютек“ (смее се).
Моят баща беше железничар. Майка ми беше домакиня. Дядо ми по бащина линия беше поп. Основното си образование получих в село Тулово, община Мъглиж. В Казанлък завърших гимназия с успех отличен (5,80). Имах съученички, много по-добре облечени от мен. Казвах си: „С какво ме превъзхождат?“ Бях със самочувствие. Стремях се да бъда сред първите ученици.
Приеха ме за медицинска сестра във Варна. Там имах вуйчо и при него изкарах две години. Разпределиха ме на работа в град Николаево, в детската ясла, и там работих две години като медицинска сестра. В яслата съдбата ме срещна с моя съпруг. Изключително съм му благодарна, че ме издържаше, докато следвах медицина. Завърших през 1970 г. и на 10 декември започнах работа в град Николаево като участъков лекар.
Мъжът ми е завършил „История“ във Велико Търново. Заемаше отговорни постове – кмет на Николаво, директор на рибовъдно стопанство, директор на месокомбинат в Казанлък. Като следвах медицина, в трети курс се роди голямата ми дъщеря, която също стана лекар, а като се дипломирах, родих втората си дъщеря. Много съм щастлива, че имам две прекрасни дъщери и една внучка, която на 26 юни 2023 г. ме направи прабаба – роди се скъпата ни Майла!
– Кога се пенсионирахте?
– Пенсионирах се през 1999 г. и продължих да работя като личен лекар, та до сега. Имам 53 години лекарски стаж и две години стаж като медицинска сестра.
– Колко пациенти имате?
– Имам записани около 1200 пациенти, идват и бая неосигурени болни. Назначила съм медицинска сестра и техническо лице да ми помагат за компютъра и за огромната бумащина, която се изисква от Здравната каса.
– Много български лекари заминаха за чужбина. Вас какво ви държи в България?
– Обичам България и знам, че камъкът си тежи на мястото.
– В Николаево има ли достатъчно аптеки?
– Не, няма! Дано аз да съм жива и здрава, че да има от къде хората да си купуват лекарства.
– Наближава зимата. Зачестяват простудните и вирусните заболявания. Като опитен лекар, кажете ни, кое помага при тях?
– За мен профилактиката е най-доброто лечение. Избягвайте местата, където се събират много хора, особено ако чувате и виждате болни, които кихат, кашлят и бършат сополи.
– В България имаме проблем с антибиотичната резистентност, тъй като масово се злоупотребява с антибиотиците. Вие кога ги изписвате?
– Решението да включа антибиотик е индивидуално за всеки случай. Както се знае, с антибиотик грипът минава за седем дни, а без антибиотик – за една седмица (смее се). При вирусни заболявания антибиотик не назначавам, освен ако не се касае за усложнение с бактериална инфекция. Данните, получени от прегледа, рентгеновата снимка на белия дроб и клинично-лабораторните изследвания определят диагнозата и терапията.
– Добре ли е при пневмония антибиотикът да се съчетае с пробиотик и с витамин С?
– Да, добре е. Към тези лекарства бих добавила хранителни добавки с имуностимулиращ ефект, например Есберитокс, Биозин, Селен, Цинк, витамин А, витамин Е и витамин Д.
– Чаят от лайка и мента с мед и ром помага ли при настинка и грип?
– Разбира се, че помага! Топлият билков чай, подсладен с натурален пчелен мед и снабден с малко алкохол е чудесен еликсир не само когато сте болни, но и когато искате да се предпазите от простудни и вирусни заболявания.
– Какво да хапваме и да пийваме през студените месеци, така че да боледуваме по-рядко и по-леко?
– Яжте повече зеленчуци, плодове, ядки, натурален пчелен мед, авокадо, крехко месо и риба. Пийте айран и малко ракийка вечер преди сън.
– При възрастните хора зачестяват раковите заболявания. Как да се пазят от тях?
– На първо място да избягват стреса, тъй като той отключва почти всички болести, в това число и онкологичните.
– Сигурен съм, че в листата си имате много пациенти с артериална хипертония. Тях какво ги съветвате?
– Да си пият редовно лекарствата срещу високо кръвно налягане, да не ръсят много сол върху храната, да пият по два литра вода всеки ден, да избягват мазните храни и никога да не мажат филиите с маргарин.
– Какви са препоръките ви към възрастните хора със захарен диабет тип 2?
– Те трябва да си вземат редовно противодиабетните медикаменти, да не си позволяват да ядат сладки храни и да се движат повече.
– Да поговорим за болките в ставите, които са чест проблем на хората в третата възраст. На тях как им помагате?
– Колкото и странно да ви звучи, освен обезболяващите медикаменти и хранителните добавки за подхранване на хрущяла, добре е хората със ставно-мускулни заболявания да си правят всекидневни разходки и да изминават по три километра всеки ден с бързо ходене.
– Минахме пандемия от ковид, сега в Украйна падат бомби, а в България сме свидетели на протести. Хората са подложени на доста стрес. Дали стресът не ги разболява?
– Разболява ги, това е повече от сигурно. Дишайте дълбоко и издишвайте бавно всеки път, когато нещо ви стресира и тревожи! Теглете по една „благословия“ на всичко, което ви дразни и избягвайте стреса.
– Добре ли е хората да имат под ръка валидол и валериана, които да използват при нужда?
– Добре е.
– Разходките сред природата и нощният сън намаляват ли напрежението и стреса?
– Да, това са естествените средства, с които можете да намалите нивото на хормоните на стреса – адреналин и кортизол.
– Какво бихте искали да се промени в здравеопазването?
– Трябва да се увеличи заплащането на лекарите, пациентите следва да се отнасят с уважение към нас и да се намали голямото писане в работата ни.
– Някои лични лекари се опитват да лекуват пациентите си по телефона. Вие правите ли това?
– Никога не давам съвети по телефона – или болният идва в кабинета ми, или аз правя домашна визита.
– Чухме за лични лекари, които са били бити и обиждани от пациенти. Вие имали ли сте неприятни инциденти?
– Да, имала съм. Когато не задоволя някое желание на пациента, случвало се е той да ме обиди и да ме псува. Тогава на мен ми става болно. Но когато този пациент дойде отново за помощ при мен, аз го карам да ми се извини. Във вените ми тече чиста македонска кръв и басма никому не цепя.
– Има ли опасност след няколко години българските лекари и медицински сестри да лекуват хората в богатите държави, а нас, българите, да няма кой да ни лекува?
– Да, има такава опасност и затова скоро трябва да се подобри политиката в сектор здравеопазване.
– Как да задържим младите хора в България?
– Трудно ще стане! Аз като си отида от този свят, няма да има лекар, който да лекува болните в град Николаево. На първо място трябва да се повишат доходите на медицинските специалисти, да им се осигурят добри условия на труд, да имат лесен достъп до специализация, да се спре това омаскаряване на лекарите в средствата за масова информация. Лекарите следва да се ползват с необходимото уважение в обществото.
– За какво мечтаете?
– Дълги години да съм жива, здрава и да лекувам хората.
Д-р Румен Какарашев
