Страшимир Добрович
Страшимир Добрович е единственият чиновник, служил предано на тримата български монарси – Александър Батенберг, Фердинанд I и Борис III.
Преди 142 години започва неговата служба в Двореца, продължила с прекъсване до края на живота му.
Ражда се през 1856 г. в Цариград, в семейството на богатия сливенски търговец Димитър Добрович. Средното си образование завършва в османската столица, а после учи право във Виена.
В София е назначен на служба в Двореца при княз Батенберг. Оженва се за Анна Вогхел и през 1890 г. се ражда дъщеря му Вера.
Добрович расте в служебната йерархия благодарение на владеенето на чужди езици, познаването на протокола и абсолютната лоялност – качества, които много се ценят от цар Фердинанд Сакскобургготски и сина му цар Борис.
Страшимир Добрович става началник на Тайния кабинет на монарха и канцлер на българските ордени. Служи предано на княз Фердинанд от 1893 до абдикацията му на 3 октомври 1918 г. След това е шеф на Дворцовата канцелария при цар Борис III до 1924 г. До края на живота си на 20 септември 1943 г. е негов съветник.
Съвременниците му го определят като потаен и мълчалив човек, който умело избягва неудобните въпроси, отговаря уклончиво или използва дежурни фрази, произнесени глуповато с присмехулно изражение. Зад тази маска се крие опитен и изключително обигран политик и чиновник, комуто владетелите ни са имали пълно доверие и на когото Фердинанд възлага при всяка правителствена криза да обикаля партийните лидери и да сондира за нова министерска комбинация.
По инициатива на Добрович, на 2 май 1903 г. се провежда прословутата среща в Ботаническата градина между княз Фердинанд и проф. Иван Шишманов, след която на 5 май се ражда правителството на „патриотичната концентрация“ на ген. Рачо Петров.
Страшимир Добрович може да се сравни с Григор Начович, защото и двамата са учили във Виена и дълги години са служили на държавата при всевъзможни режими, партии, коалиции и премиери.
Заради безукорната си служба Страшимир Добрович получава редица от най-високите държавни ордени, включително Великия кръст на ордена „Свети Александър“ с малко огърлие. Той придружава Фердинанд при инспекциите му по време на Балканската война в Кавала и в Одрин.
Добрович е умен и проницателен наблюдател на процесите в България в продължение на 62 години. Писмата му, основно до цар Фердинанд, го разкриват като изключително подготвен и безрезервно верен на короната човек, готов да осветли държавния глава с обективен и пространен анализ по всеки важен за страната въпрос.
Достатъчно красноречиви са двата му доклада до княз Фердинанд от 7 и 8 юли 1895 г., в които препоръчва Негово Височество да не се връща в София за погребението на убития на 6 юли Стамболов.
Много ценно е и писмото му от 26 февруари 1914 г. до просветния министър Петър Пешев, в което посочва, че някогашният капитан на кораба „Радецки“ Дагоберт Енглендер е изпратил документи и вещи, свързани с Христо Ботев, които „представляват за нас голяма историческа ценност като реликви от Ботевия подвиг.“ В същото писмо „по височайша заповед“ препоръчва „приличното им преместване в Етнографическия музей или негде другаде, гдето вие намерите за по-добро и целесъобразно.“
Именно Добрович и финансовият министър Теодор Теодоров договарят на 2 септември 1912 г. личен заем от 3 милиона златни франка с руския император, които царят ни не погасява заради болшевишкия преврат от 1917 г. Той урежда с банковата група „Дисконто гезелшафт“ и личен заем за Фердинанд.
Началникът на царския кабинет знае всички тайни на Двореца. Известни са му бисексуалните интереси на владетеля, но мълчи и таи дълбоко в себе си компромати, които биха представлявали обществена сензация. Никога не парадира с още един пикантен факт – Фердинанд е тръгвал за Европа обикновено в неделя и именно Падрето, както са наричали фамилиарно Добрович, е ходел при определени банкери от познати еврейски фамилии, които са му давали на ръка краткосрочни заеми за монарха. Парите веднага се връщали в началото на работната седмица.
При цар Борис III той вече не е онзи незаобиколим фактор, какъвто е бил при баща му. Още повече, че мистериозният таен кабинет се превръща в обикновена дворцова канцелария. Това съвсем не означава, че след 1924 г. царят не е ползвал съветническите му услуги. Една от последните срещи на Борис III преди загадъчната му смърт на 28 август 1943 г. е с тежко болния от рак на гърлото Добрович.
Дълго търсих в родната преса известие за смъртта му. Открих във вестник „Зора“ от 21 септември 1943 г. кратко съобщение, което дължим на Павел Груев, наследникът на Добрович.
Борислав Гърдев
