Разговаряме с Владимир Тодоров, председател на Българската асоциация на пострадалите от катастрофи
– Като че няма ден да не научаваме за пътна катастрофа и жертви. Какво показва статистиката?
– От 7-8 г. има намаление на катастрофите. Преди 10 г. имахме 1000 загинали на година, а в последните са 600-650 загинали годишно и между 8000 и 9000 тежко ранени (при тях няма намаление). Това означава, че за 10 г. е загинало население на град като Банско и е пострадало населението на град като Перник.
– Кои са най-опасните пътища и участъци и какво се прави, за да не са такива?
– Остава опасен пътят Русе-Бяла (има проект, но до 5 г. няма да се довърши); Варна-Бургас и София-Самоков. В Ловеч около Микре има много катастрофи. По магистрала „Тракия“ има участъци, които при дъжд правят аквапланинг – около Ихтиман, тунелите и Вакарел, там трябва да се внимава много.
На Враца-Мездра се прави ремонт. Намаляха катастрофите на Кресненското дефиле, откакто поставиха разделителни колчета, и на Пловдив-Асеновград, където разделиха двете платна.
Заради проблем със „Зелените“ участъкът Варна-Бургас като част от магистрала „Черно море“ е отписан, атакуван е пътният възел Кресна, отложени са и тунелите под Петрохан и Шипка. Винаги, когато се заговори за проекти, които да облекчат трафика и да предотвратят катастрофите, се появява проблем със „Зелените“ – спират процедури. Ако влезем в Шенген, ще имаме парадоксална ситуация: от 155 км Солун до Кресна ще се пътуват за 2 ч., а Кресненското дефиле от 13 км ще се минава за 1-1,30 ч. и
– През 2017 г. в интервю пред „Трета възраст“ вие поставихте няколко въпроса, които трябва да бъдат решени, за да има намаляване на катастрофите и съответно на загиналите. Нека да видим дали има промяна за 6 г. Имаме ли държавен орган? Към 2017 г. запътната безопасност отговаряха 5-6 министерства, 4 агенции, 265 общини, 29 областни управи.
– Тогава нямаше, но трябваше да се случи голяма трагедия – през 2018 г. падна автобус в района на Своге и загинаха 20 души, след което беше създадена Държавна агенция безопасност на движението по пътищата. Тя има добри аналитични специалисти, които да посочват проблемите, но не може да взема решения и да налага политика. Няма правомощия и не разполага със собствен бюджет (например с част от глобите).
– Какво е положението с шофьорски курсове? Бяхте недоволни от малкото часове кормуване.
– Тук е голямата ни болка. При изпита по теория (листовките) нещата се поправиха – има таблети и камери, не може друг да се яви вместо теб. Там 99% нещата са решени. Настрана остава, че в листовките има много ненужни въпроси, които нямат нищо общо с пътната безопасност.
Не е решен проблемът с кормуването. По норматив часовете са 31, но в голяма част от автошколите, които са сивия сектор, продължават да бъдат наполовина. През годините се намериха технологични решения за проблема, които да бъдат въведени от държавната администрация: да се вписва самият маршрут, да се дава начален и краен час на часа по кормуване на картата през гугъл мапс, да се вижда с каква скорост и къде е карал курсистът и др. Незнайно защо Министерството на транспорта и автомобилната администрация не ги въвеждат. Всичко е само на хартия с едни манипулирани подписи на курсиста – карат го да се подписва на 31 часа, а той е взел 10-12 часа. А между другото министерството се казва на транспорта и информационните технологии.
– Работи ли се по превенцията? Към 2017 г. обществото губи над 2 млрд. лв. всяка година от катастрофи.
– Не. Държавният орган изработи цялостна кампания. Но за сега се пускат епизодично някакви клипове по радиото. Трябва финансиране за тези дейности. В Англия например всеки петък и събота всички радиа и телевизии пускат едни спотове: „Днес ще ходиш на кръчма, вземи „Дринк едн драйв“!“
– Подобрена ли е събираемостта на глобите?
– Има малко напредък – когато те спрат на пътя за проверка, ако имаш глоба, ти я връчват.
– А на границата, преди да излезеш, не трябва ли да платиш всичко?
– Беше идея, която не се реализира. Бях в Турция – като напускаш страната с автомобил и си направил нарушение, събират парите на границата. Сърбите също го правят. Ние не.
Бяхме предложили в пътните автомобили да има пос терминал, за да може нарушителите да плащат глоба с карта. Също не се случва.
В МВР нещата не са мръднали от близо век. Пак са по колите (вместо видеонаблюдение), пак с призовки… Наложените глоби са за около 100 млн. лв., а се събират около 50 млн. лв. Държавата губи 50 млн. лв. Проблемът е, че несъбраните глоби раждат чувството за безнаказаност.
– Къде отиват парите от глобите?
– Реално трябва да са във фонд за пътна безопасност, за превенция. 10-15% от тях се ползват за дрегери, мундщуци, софтуери, другото потъва в бюджета на МВР.
– Има промяна по отношение на алкохолната проба – тя вече се плаща от нарушителя, а не от бюджета. После дойде и решението за конфискуване на колите след шофиране с 1,2 промила алкохол и положителен тест за наркотици.
– Проблемът е, че в страната има само три лаборатории за тези тестове. Хората трябва да чакат с месеци. Ставаш престъпник до доказване на противното. Има чужденци, дошли на почивка, които не могат да напуснат страната.
– Какъв е проблемът с лабораториите?
– Проблемите са натрупани. Когато кажеш, че ще вземаш колите на някого, трябва да осигуриш бързина на теста. За да има повече лаборатории, трябва да има техника, която да мине през обществени поръчки, да се обучат лаборанти. Още няколко месеца ще сме в тази разкрачена ситуация и хората ще се ядосват на държавата.
Но има обнадеждаващи новини: рязко са намалели заловените шофьори с алкохол.
– За последните 10 г. рискът да загинеш от ПТП в България е един от най-високите в целия ЕС, а ние продължаваме да имаме и най-високата разрешена скорост от 140 км/ч. на автомагистрала в цяла Европа. И то при пътища като нашите. Каква е причината да не се пипа скоростта?
– През 2011 г. това беше едно популистко решение на Бойко Борисов: „140 км е прилична скорост за магистралите ни.“ В Европа само в Полша и Германия имат 140 км/ч. скорост на магистралите. В Полша – на някои участъци не се санкционира високата скорост, а Германия е автомобилен производител с много добри пътища.
Едно от поредните предложения за изменение на Закона за движение по пътищата е тази скорост да се намали. Предполагам, че след Нова година ще стане 130 км/ч.
– В момента има много камери – 250 на „Пътна полиция“, 300 на ТОЛ системата, и няколко хиляди в Агенция „Пътна структура“ и общините. Твърдите, че те не си говорят и затова разчитаме на полицаи, а не на видеонаблюдение. Защо?
– Не си говорят, защото сме в аборигенска държава. Обясняват, че софтуерът е бил различен, че нямат законови правомощия, че не били сертифицирани от метрологията. Ако има някаква политическа воля, трябва да се реши този проблем.
– Напоследък след всеки трагичен пътен инцидент протестират близки и приятели на жертвата. Но това са малки протести. Виждаме какво става, когато се борим за работа и заплата. Защо не протестираме по-смело в защита на живота си?
– Защото го нямаме чувството за общност. В Западна Европа, когато една част от обществото има проблем, получава подкрепа от останалата част. При нас мисленето е: на мен това няма да ми се случи.
Българите отвикнахме да спазваме законите – ето сега, когато трябва да се въведе някаква по-сериозна санкция като конфискуването на коли на шофьори, употребили алкохол или наркотици, веднага скочиха адвокати да обясняват как е нарушено правото на собственост. А това е мярка, която действа в половината европейски държави. Т.е. когато трябва да се наложат някакви санкции, започваме да говорим как нарушават правата ни. А иначе, когато видим катастрофа и жертви, сме единни за непопулярни мерки.
– Казвате, че са нужни непопулярни мерки, за които политиците нямат кураж. За какви непопулярни мерки става думи?
-Ще ви дам пример. През 2017 г. беше въведено изискването за зимни и летни гуми. Зимно време буксуват тирове, задръстват пътищата, по-често стават катастрофи. Излязоха едни депутати от Благоевград и от Сандански и започнаха да обясняват: „Вие лобирате за гумаджиите. При нас не пада сняг. Защо карате нашите хора да купуват зимни гуми?!“ Да де, но вашите хора, ходят до Боровец и Банско, и на други места. Тогава, за да им се угоди, се прие едно извратено решение, което го няма никъде по света: зимата в България може да се кара с летни гуми, стига грайферът им да е 4 мм.
– Какво е най-бързото решение според вас срещу агресията – словесна и физическа, по пътищата?
– Работеща правосъдна система след обвинение за хулиганство. Но преди всичко е нужда адекватна полиция.
Ема ИВАНОВА
* Владимир Тодоров (51) е завършил право в СУ „Св. Климент Охридски“ и застраховане и осигуряване във Висшето училище по застраховане и финанси.
САНКЦИИТЕ ЗА УБИЙСТВО НА ПЪТЯ СЕ ЗАВИШИХА, НО ТОВА НЕ Е РЕШЕНИЕ
– Виждаме, че безнаказаността на пътя води до смърт. Има ли промяна в санкциите за убийците по пътя?
– Убиецът на Милен Петков е осъден на 9 г. ефективно лишаване, на Семерджиев – убиеца на двете момичета при хотел „Хемус“, му дадоха 20 г. Санкциите се завишиха, вече има ефективни присъди, но никоя държава не е преборила престъпленията и нарушенията с високи санкции. Истината е в превантивни мероприятия, в санкциониране на дребните нарушения. Холандия, Швеция и Норвегия са решили проблема с 90% събираемост на глобите. Когато не санкционираш дребните нарушения, това води до големи нарушения.
