Константин Стоилов е роден на 23 септември 1853 г. в Пловдив.
През есента на 1867 г. се записва в Робърт колеж в Цариград. На годишните изпити през юли 1870 г. изнася реферат на тема „Мълчанието на историята върху българския народ“. А на годишните изпити през 1871 г. – лекция на френски език, озаглавена „Паралели между Рим и Атина в древното и настоящето време“. През същата година завършва пълния курс на Робърт колеж.
През 1872 г. заминава за Университета в Хайделберг, за да следва правни науки. За кратко учи в Лайпциг, а в началото на 1877 г. взема с отличен успех докторския изпит в Хайделберг „cum laude superato“ и на 6.III. приема церемониално степента „доктор по право“. Веднага след дипломирането си д-р Константин Стоилов продължава учението си в Париж, където изучава френско право. В края на 1877 г. заминава за Прага, където прекарва 6 месеца. Оттогава датира и приятелството му с д-р Константин Иречек. През април 1878 г. през Виена се отправя за Волочинск-Одеса, където се среща с проф. Марин Дринов и Никола Палаузов. Оттук през Цариград се връща в Пловдив, където става сътрудник на в. „Марица“.
На 1.VIII.1878 г. е назначен за член на Пловдивския губернски съд. Сред основателите е на първото пловдивско гимнастическо дружество „Орел“ и участва в проектирането на устава му. На 26.I.1879 г. след награждаването му от руския император с ордена „Света Ана“ III степен е прехвърлен направо за председател на Софийския губернски съд.
На 4.II.1879 г. д-р Константин Стоилов участва като член по право в Учредителното събрание в Търново. Избран е за секретар на бюрото и член на комисията по изработването на вътрешния правилник. Привърженик е на консервативното крило в събранието. На 20.IV.1879 г. е назначен от княз Дондуков за член на депутацията, която да предложи на княз Александър I избирателния акт.
Избран за секретар на княз Александър I, д-р Константин Стоилов го придружава по време на 50-дневната му обиколка из европейските столици. В периода 1880 – 1883 г. е началник на политическия кабинет на княза. В началото на октомври 1881 г. д-р Стоилов постъпва във Втори конен полк в Шумен, за да отбие военната си повинност. През 1882 г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен в запаса.
През 1883 г. е назначен за министър на външните работи и изповеданията и главен управител на пощите и телеграфите. Той връчва на княз Александър I „Доклад по народния въпрос и училищата в Македония — „една от най-надарените части на българската етнографическа територия.“
На 7.IX.1883 г. князът издава манифест за възстановяване на Конституцията. В съставеното от Драган Цанков коалиционно правителство д-р Константин Стоилов получава поста министър на правосъдието, а по-късно се установява на частна адвокатска практика. Михаил Маджаров си спомня: „Д-р Константин Стоилов беше оратор с европейски маниери. Речта му бе плавна, хармонична, жестът елегантен, в интонацията му имаше нещо, което настояваше, увличаше.“
След обявяването на Съединението той се присъединява към II конен полк в Търново и назначен за взводен командир на III взвод, III eскадрон. По време на Сръбско-българската война участва във всички бойни действия на полка си и е награден с офицерски кръст на ордена „За храброст“. В правителството на Петко Каравелов през 1886 г. е министър на външните работи и вероизповеданията, след което е министър на правосъдието в кабинета на д-р Васил Радославов. Прави голяма обиколка из Европа с цел избирането на нов български княз.
Отново е министър в кабинета на Стефан Стамболов. Като адвокат защитава Екатерина Каравелова през 1891 г., а по-късно и митрополит Климент.
На 19.V.1894 г. съставя коалиционен кабинет, а той самият освен премиер е и министър на вътрешните работи. Основава в. „Мир“. Прави постъпки за нормализиране на отношенията с Русия. Антон Страшимиров пише: „Факт е, че въпросът за Македония се подчерта кърваво пред европейската дипломация едва през 1895 г. при управлението на д-р Константин Стоилов.“ Открити са български търговски агентства в Солун, Скопие, Битоля, Дедеагач, Серес и три нови берати за български владици в Дебър, Битоля и Струмица.
На 10.II.1896 г. става реконструкция на кабинета и д-р Константин Стоилов поема Министерството на външните работи. Министър на просвещението става Иван Вазов. В страната се забелязва икономически и културен подем. Започва строежът на храм-паметника „Св. Александър Невски“ и паметника на Васил Левски. Д-р Стоилов подава оставката на кабинета на 14.I.1899 г.
Д-р Константин Стоилов умира през 1901 г.
Д-р Александър Тонев
