Възможно е длъжникът да направи изявление за изтекла погасителна давност направо пред своя кредитор, който да отпише вземането. Този случай е възможен единствено при съгласие на кредитора. Има доста случаи, в които кредиторите отписват задължения след направено волеизявление от страна на длъжника.
При спор между кредитора и длъжника дали е изтекла абсолютната давност, компетентен да се произнесе е съдът. Длъжникът може да предяви иск срещу кредитора, който отказва да приложи абсолютната давност. Ако кредиторът е завел дело срещу длъжника, последният може да направи възражение за изтекла абсолютна давност, ако действително са изтекли десет години от момента, в който задължението е станало изискуемо.
За съжаление уредбата на абсолютната давност или по-точно неуредените въпроси във връзка с нейното прилагане предполагат множество бъдещи съдебни спорове.
Много е важно да се знае, че давността не се прилага служебно. По това тя се отличава от преклузивните срокове (например сроковете за обжалване на съдебните актове, след изтичането на които страната губи правото си да обжалва съответния съдебен акт и той влиза в законна сила), с които се погасява и самото субективно право.
При изтичането на давността материалното субективно право (вземането на кредитора) остава, но то не може да бъде принудително събирано. Единствено от добрата воля на длъжника зависи дали той ще изпълни задължението си към кредитора при изтекла погасителна давност. Ако длъжникът изпълни задължението си, например върне взет заем, на който давността е изтекла, впоследствие той няма да може да иска обратно платеното, позовавайки се на изтеклата в негова полза погасителна давност, т.е. няма да е налице плащане на недължимо платено, а ще е налице погасяване на задължение, което съществува, макар и давността да е изтекла.
Адвокат Димитър Д. Рътков
rytkov@abv.bg
