Д-р Софи Данон (в ляво) на 100 години. До нея е Ева Вилицер.
Софи Данон е лекарка. На 11-12-годишна възраст тя открива книгите на Арчибалд Кронин и, изчитайки ги, решава да стане доктор. Веднага след като на българските евреи им разрешават да се върнат в университетите през 1945, тя записва медицина и тръгва по пътя на голямата си мечта. Преди 13-14 години тя участва в създаването на „Клуб ладино” (по-правилното според нея е „Клуб на носталгията и сантиментите към миналото”, за да откроят ярко името на техния език ладино или джудезмо. Родена е през 1923 г. в Пазарджик в традиционно еврейско семейство, има един брат. Евреите в града живеят задружно в свой обособен квартал със синагога, училище и чаршия. Нейният дом е бил на ул. „Кота 1050”, но не е останало нищо, дори я няма самата улица. Но „аристократичният Пазарджик”, както го нарича тя, още пази спомените от детството и младостта й. В еврейското училище до 7 клас всички говорят на български език, никой на ладино. Казвали са им, че иврит е езикът на една бъдеща еврейска държава.
Като лекарка изповяда своето правило да търси причините на заболяването и после се е стремяла да ги атакува. Знаела е как да го прави. При срещите си схора в старческия дом за Шабат неведнъж са се връщали назад в детството, заедно възкресяват миналото. Една поговорка казва, че който не съживява миналото, не събужда бъдещето. „Не мисля, че това е вярно за старите хора. Връщайки ги към миналото, ние го сътворяваме наново.” Тя е сред основателите и е в първото ръководство на Организацията на евреите в България „Шалом”. Активен участник е във всички програми на общността като „Клуб ладино”, „Златна възраст”, Рош Ходеш и др.
Проф. Ева Волицер, актриса, продуцент и директор на театър Галерия, която живее в Манхатън, Ню Йорк, написа пропити с любов и възхищение думи под тяхната снимка: „Софи е удивителна личност, професор по биология, владее перфектно старинен испански (ладино) и още други езици, превежда стихове, вълнува се от всичко, което се случва по света и около нея, има изящно и богато слово, подкрепя и дава кураж и сила. Имам радостта да общувам с нея, с нейната мъдрост и човечност, с чувството й за хумор и чувствителност.”
На многая лета, уважаема Софи Данон!
Жени Веселинова
