Димо Багрянов
Опълченецът Димо Багрянов е роден през 1838 г. в гр. Севлиево.
През 1875 и 1876 г. Димо Багрянов участва в борбата на севлиевци за освобождение от турско робство. Член е на Революционния комитет в Севлиево. След участието му в убийството на турски шпиони нелегално емигрира в Румъния. Установява се в Браила. Работи като майстор дюлгерин.
В лагера на Българското опълчение в гр. Плоещ, Румъния, на 1.V.1877 г. е зачислен в IV опълченска дружина, втора рота. В лагера в Плоещ на 6.V. Димо Багрянов участва в тържественото освещаване на Самарското знаме. На другия ден той полага и опълченска клетва.
С IV опълченска дружина на 21 срещу 22.VI.1877 г. Димо Багрянов преминава през река Дунав и на 25.VI.1877 г. участва в освобождаването на старата столица Търново. Тук в присъствието на ген. Гурко на IV опълченска дружина е връчено знамето на горнооряховските въстаници от Априлското въстание през 1876 г.
От Търново IV опълченска дружина заедно с Предния отряд на ген. Гурко от 30.VI.1877 г. за три дни овладява прохода Хаинбоаз, слиза в долината на река Тунджа и на 5.VII.1877 г. участва в освобождаването на Казанлък. На 7.VII.1877 г. IV опълченска дружина участва в овладяването на Шипченския проход. Оставена е на върха Шипка заедно с роти от Орловския полк да охраняват прохода. На 9.VII.1877 г. IV опълченска дружина била снета от Шипка и се завърнала край Казанлък. Тук дружината начело с бригадния командир полк. княз Везенски останала да брани Шипченския проход.
След неуспеха при Стара Загора и разформироването на Предния отряд ген. Столетов изтеглил опълченските дружини от Стара Загора в района на Казанлък, където бил сформиран Шипченският отряд. На отряда било възложено да брани Шипченския проход от настъпващия с 40-хилядна армия Сюлейман паша. Командващият Шипченския отряд ген. Столетов изтеглил на върха Шипка опълченските дружини, в това число и IV опълченска дружина.
През нощта на 8 срещу 9.VIII.1877 г. (ст. стил) ген. Столетов разположил своите войски на позиции на връх Свети Никола и височините Волинска, Централна, Узункуш и връх Шипка. На позицията между Орлово гнездо и Стоманената батарея. На 9.VIII.1877 г. Сюлейман паша атакувал прохода. Най-решителната турска атака била насочена срещу позициите на IV опълченска дружина под Орлово гнездо. Опълченците отбили всички турски атаки дори с приклади и камъни.
На 11.VIII.1877 г. Сюлейман паша атакувал 14 пъти Шипченския проход, но българските опълченци и руските воини храбро го бранели и той не успял да го превземе. След битката IV опълченска дружина остава на позиция на връх Свети Никола. Към 23.VIII.1877 г. IV опълченска дружина се установила на бивак в района на село Стоманеци, Габровско.
След падането на Плевен на 28.XI.1877 г. на ген. Радецки било заповядано да премине през Шипченския балкан с командваните от него войски от VIII армейски корпус и да превземе укрепения турски лагер при с. Шейново, Казанлъшко. В лявата колона, командвана от ген. Святополк – Мирски, била включена и IV опълченска дружина. По време на атаката на турския лагер ген. Скобелев застанал начело на III Казански и I Владимировски батальони, III и IV опълченски дружини и целия Суздалски полк, с развети знамена и маршове, изпълнявани от полковите музики, се хвърлили в атака. Турските войски не можали да отблъснат атаката и се предали.
На 2.I.1878 г. IV опълченска дружина конвоира пленени турски войници от Шейново през Габрово до Търново. По заповед на Главнокомандващия руската армия от 8.I. Българското опълчение било включено в Източния отряд руски войски. Изпратено било в Елена и Котел да охранява българското население от набезите на башибозуци и черкези. Привечер на 15.I.1878 г. ген. Столетов превзема с II, III и IV опълченски дружини Котел.
На 16.I.1878 г. IV опълченска дружина участва в разбиване на башибозуците и черкезите при котелското с. Читак (дн. с. Тича). Командир на дружината е подполк. Редкин. След боя IV дружина се връща в Котел. По предложение на ген. Столетов IV опълченска дружина е наградена с „Георгиевски знак за храброст“. На 4.IV.1878 г. IV опълченска дружина участва в разбиване башибозуци при с. Върбица, Котелско. С този бой приключила бойната дейност на Българското опълчение.
От Котел IV опълченска дружина била дислоцирана в Пловдив. На 1.V.1878 г. дружината брояла 590 души. Със заповед на руското командване от 15.VII.1878 г. опълченските дружини били включени в състава на Българската войска.
Опълченецът Димо Багрянов се уволнява на 25.VI.1878 г. Завръща се за кратко време в Севлиево, след което се преселва в София. Участва в строителството на шосето Пазарджик – Пещера и други пътища.
На 7.II.1923 г. е обявен за почетен гражданин на Габрово.
Ангел Ангелов
