Доц. Бони Петрунова: Националният Исторически музей разказва цялата история на земите ни

Връщайте се периодично – винаги има нещо ново, което да ви изненада, и нещо старо, което си заслужава да си припомните

Бони Петрунова е родена на 15.Х.1954 г. в с. Арда, Смолянско. Има магистърска степен по история, български език и литература и археология от СУ „Св. Климент Охридски“. Директор на Националния исторически музей към БАН от 2017 г. Автор на над 200 книги, статии, монографии и научнопопулярни публикации. Член на инициативния комитет за възстановяване на базиликата в Плиска. Ръководила е над 70 теренни проучвания и археологически разкопки. Лектор в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ и Нов български университет

Била е зам.-министър в Министерството на културата от екипа на Вежди Рашидов.

– През май Националният исторически музей (НИМ) навърши 50 години. В него се съхраняват над 650 000 паметници на културата, които представят история на днешните български земи от праисторическо време до наши дни. Колко време е нужно, за да се запознае човек с изложеното тук?

– Трудно ми е да посоча определен срок за разглеждане на експозицията. Всичко зависи от интересите и издръжливостта на посетителите. Със сигурност има информация за всеки един, за малки и големи, за любители и специалисти…Ако трябва да дам препоръка, тя е: „Връщайте се периодично, винаги има нещо ново, което да ви изненада, и нещо старо, което си заслужава да си припомните!“

– Това е един от най-големите исторически музеи на Балканите. С какво е различен от останалите?

– Това е единственият, който разказва цялата история на българските земи от най-дълбока древност до първите десетилетия на ХХ век и това се случва чрез специално подбрани артефакти, които бележат знакови моменти от развитието и упадъка на съответните епохи.

– Музеят е създаден с Разпореждане № 90 на Министерския съвет от 5 май 1973 г. „със задача да издирва, събира, съхранява, проучва, обнародва и показва веществени и документални паметници, свързани с цялостната история на българския народ от основаването на Българската държава до наши дни…” Годишната държавна субсидия е 4 млн. лв., а приходите ви са 1 млн. лв. (по данни за 2019 г.), половината от които отиват за поддръжка. Как с 4,5 млн. лв. „издирвате, събирате, съхранявате, проучвате…“

– Проблемът е с цялостното финансиране на културата в България. Аз съм реалист и смятам, че за нашите условия това е един логичен бюджет и факт е, че се справяме. Естествено, ако се увеличат парите, ще си позволим някои по-модерни методи за експониране.

– Какви допълнителни източници търсите?

– Кандидатстваме по различни проекти, както за експозиции, така и за капиталови разходи. Като цяло имаме около 80% успеваемост. Така например дейности като сайта на Боянска черква, обновяването на зала Зала 3 – Българската държава през Средновековието VII – XIV в., и Зала 4 – Българско Възраждане, от постоянната експозиция, няколко временни изложби бяха финансирани чрез проекти. Редовно получаваме и финансова подкрепа за археологическите проучвания на музея от съответните общини. Работим много добре с общините Каварна, Ивайловград, Троян, Черноморец, Якоруда и други.

– Какво е положението с откупуването на археологически находки – имате ли средства, за да не излизат на черния пазар? Какво се случи с печата на Симеон, който искахте да купите?

– Вероятно не сме конкурентни, но не познавам „черния пазар“. Успяхме да купим печата на цар Симеон, както и благодарение на министър Банов, се сдобихме с сребърни табли, изработени от различни градове за подарък на княз Батенберг. След Освобождението радостта, че си имаме наш, български княз е била огромна. За щастие получаваме дарения както от българи, които ценят културното ни наследство, така и от колеги, които са открили интересни артефакти при своите проучвания.

– През март бяхте преизбрана за директор на Националния исторически музей в София. През 2018 г. , когато встъпвахте в първия си мандат, заявихте две цели: увеличаване на приходите на НИМ и привличане на млада публика със съвременни визуални и 3D технологии. Как се справихте?

– Не много добре, основно заради ковид кризата, която затвори за известно време музеите. Но е факт, че заплатите при нас са относително добри, а дейността на Детския ни център определено е популярна и атрактивна вече в цяла България.

-В интервюто за втория ви мандат споменахте, че хората си тръгват заради пари…

– Проблемът с кадрите го има във всички сфери. И при нас не прави изключение. За съжаление не само парите са причина да не можем да привлечем млади хора. Ниското и неадекватно образование е също проблем.

– Твърдите, че не всичко трябва да бъде дигитализирано. Защо?

– Харесвам новите технологии и си давам сметка колко те са предпочитани особено от младите хора. Не ми допада обаче идеята да наблюдаваме света единствено и само през мониторите. Продължавам да вярвам, че директният контакт с артефактите е една магия, която развива въображението и дава друг вид духовно изживяване, което никоя добавена реалност не може да замести.

– В Анкара посетих Музея на анатолийските цивилизации, удостоен с наградата „Европейски музей на годината“ за 1997. Разбирам, че за такава оценка е важна модерната технология на представяне на наследството. Планирате ли по-нататък цялостно обявяване на експозицията с включване на дигитални компоненти в нея?

– Не, разбира се. Насочили сме се в две основни посоки: възстановки на изчезнали архитектурни паметници на културата, както и дигитализация на фондовете.

– Сред проблемите ви е и един строителен. Кога ще бъде направен неотложният ремонт на покрива на Дом №1, за който през 2019 г. правителството отдели половин милион лева?

– Не само покривът на Дом 1 се нуждае от ремонт. Заявили сме към Министерство на културата от какви средства за капиталови разходи има нужда музеят, но при другите финансови проблеми на държавата не съм голям оптимист.

– Как се развиват международните отношения на НИМ през годините?

– Музеят е подържал добри международни контакти през цялата си 50 годишна история. Първите международни изложби са още през 1976 и 1977 г. – «1000 години българска икона», подготвена от НИМ, гостува в Берлин, Виена, Париж и Москва, а изложбата «Тракийско изкуство», съвместно с НАИМ, е представена в Мексико.

В последните години е знакови са гостуванията на музея в Лувъра, Франция, и в гр. Берген, Норвегия.

През 2021 г. сме част от 11 държавни в международната изложба „Първите владетели на Европа“, която гостува в САЩ и Канада. През 2021 г. копие на съдове от Панагюрското златно съкровище бяха представени в Дубай по време на ,ЕКСПО 2020″. През 2022 г. в Австрия участвахме в международна изложба със заглавие: ,,Конни номади в Европа”. А от 3 май 2023 г. в Британския музей гостува изложбата «Лукс и власт: От Персия до Гърция», където е включено Панагюрското златно съкровище, собственост на Пловдивския археологически музей, но благодарение на активното съдействие на НИМ беше представена темата за Древна Тракия.

– Като директор работите върху идеята за разнообразяване пребиваването в музея – да е не само място за разглеждане и обучение.

– Още с идването си заявих амбицията да превърнем НИМ в любимо място за интелектуален отдих и провеждане на празнични събития. Разбира се, това е дълъг процес, но вече имаме постоянни посетители, както и приятели на музея, които оценяват целия комплекс като привлекателна дестинация за уикенда и за празниците. За съжаление, въпреки че билетите ни са на „атрактивни“ цени, все още много посетители и дори туроператори предпочитат за посещения безплатните дни, което говори не толкова за финансова, колкото за друг вид бедност…

– Какъв е профилът на посетителите ви?

– Не сме правили специално изследване, но от статистиката става ясно, че публиката се увеличи с млади хора, предимно ученици до VIII клас и семейства. Не съм се отказала да търсим опции за привличане и на юношите, но това е проблем не само на музея.

– В музея се прави наука – разкажете с какво се занимават вашите учени?

– Научната група на музея включва 19 професори, доценти, научни сътрудници и доктори. В последните пет години научните сътрудници от НИМ са участвали в 44 научни форуми в страната и в чужбина с предадени статии за печат. Научните и научнопопулярни публикации на музейните специалисти в български и чуждестранни издания са общо 200 бр., а монографиите, излезли от печат, са 12.

– Разбирам, че сте с много административен опит, а какво става с голямата ви любов – археологията?

– Лично аз мисля, че съм по- добър археолог, отколкото администратор. Надявам с, че съм го доказала както с откритията, така и с публикациите си.

Ема Иванова

Цялата 2023година е посветена на юбилея

Цялата 2023 година е посветена на юбилея. Двете основни събития в тази връзка са изложбата «50 от 50», която беше открита на 10 май и ще продължи до ноември. Тя представя различни изяви на музея от всичките отминали години. Интерес за посетителите е да си припомнят някои интересни събития, гостувания и изложби. Ще могат да прочетат интересни послания от известни личности, вписани в специалната книга на НИМ, както и да разгледат повече от 150 артефакта, поставени във витрини, като някои се показват за първи път.

Есента предстои провеждането на симпозиум, на който ще наградим наши колеги, ще изслушаме интересни доклади и разбира се, ще се почерпим!

С вицепрезидента Илияна Йотова и доц. д-р Пламен Славов (секретар при президента Радев по духовност и култура) при откриване на изложбата „50 от 50“

Гости на изложбата (от ляво надясно) бяха историци и археолози като проф. Станислав Станилов, проф. Иля Прокопов, доц. Пламен Славов, проф. Иван Христов и седналият акад. Васил Гюзелев (86)