На голяма почит са нестандартните, екзотични имена като Александриан, Радаян, Емима, Паная, Кристела, Дефика и др.
– Занимавате се с ономастика – раздела в езикознанието, свързан с произхода, значението и разпространението на собствените имена (на хора, географски обекти и др.). В края на годината ще приключи проектът ви „Личните имена в България в началото на ХХІ век“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“. Какво научихте досега?
– Вече разполагаме с доста наблюдения върху имената на новородените в 8 от най-големите български градове: София, Пловдив, Варна, Русе, Плевен, Стара Загора, Велико Търново и Благоевград. Работата ни е съсредоточена върху анализа на специално изготвени списъци с имена на деца, предоставени ни от националната статистика. Проучваме количествени данни за отделни типове имена, както и честотата на всяко отделно име. Това ни дава възможност да правим заключения за модата при имената в началото на новия век, да посочим най-предпочитаните лични имена през 2008 и 2018 г. в осемте града, да проследим има ли промяна в предпочитанията в този период, както и да покажем честотата на различни явления, напр. какъв е делът на имената, образувани с чужди по произход наставки като Асенета, Галиана, Георгиа, Иванеса, Славиана и др., или дела на чуждоезичните варианти спрямо домашните, напр. Михаил спрямо Михаел, Микаеле, Микеле, Мишел и др.
– Дайте пример от по-нови времена за това, че промяната в ценностната система и големите обществено-политически събития се отразяват в личните имена на децата.
– Промените в края на 80-те години на ХХ век и особено приемането на България в ЕС през 2007 г. и свързаната с това възможност все повече българи да работят и учат в чужбина засилиха процесите на глобализация. Наблюдава се подчертан интерес към интернационални имена, разпознаваеми навсякъде, напр. Виктор и Виктория, Никол, Мартин, Александра и Александър. На голяма почит се радват и нестандартните, екзотичните и дори уникалните имена като Александриан, Радаян, Емима, Паная, Кристела, Дефика и др. Попкултурата е източник за т.нар. идолни имена, на известни актьори, певци, спортисти – Меган, Венсан, Прея, Крисия, Преслава и др. Появяват се и някои гранични явления, които доскоро бяха непознати, напр. полово неутралните имена за децата от двата пола: Алекс, Тони, Елиа, Никита, Андреа, Симон и др. Това са процеси, характерни за всички съвременни общества, отражение на глобалната култура, която е доминирана от английския език и американската попкултура.
– Преди години имаше списък с т. нар. осмиващи имена – Автономка, Бончук, Вангелуда, Куртезия, Маргарин… Какво е положението сега?
– Винаги е имало и сега има имена, които звучат твърде странно и биха могли да предизвикат насмешка. Такива са например имена, заимствани директно, без да се адаптират към нормите на българския език.
– От статията ви „Приятно ми е: Анна, с две нн“ става ясно, че Официалният правописен речник на българския език от 2012 г. много рядко позволява удвояване на съгласни, а при имената те се множат – Йоанна, Изабелла, Савелла, Ирра, Емма, Еммануела, Саввас, Аннабел.
– Тази тенденция е много силна в последно време. В езиците, от които са заимствани тези имена, те се изписват с удвоени съгласни. Тази мода, макар и лишена от основания, засяга все повече традиционни за България имена като Иванна, Илинна, Пламенна, Йоанна.
– Оцеляват ли традиционните имена днес?
– Те все още представляват значителна част от имената на новородените. Сред първите 10 най-предпочитани винаги има определен брой традиционни имена – повече при мъжете, защото мъжката именна система е по-консервативна. Преобладават имена, свързани с християнството, като Георги, Никола, Николай, Борис, Калоян, Димитър, Божидар, Боян, Ивайло. Отчетлива е тенденцията към възраждане на мъжки имена на владетели от българската история: Асен, Персиян, Борис, Йоан, Калоян, Ивайло, Тервел, Кубрат, а макар и рядко се срещат и Аспарух, Севар, Омуртаг, Батбаян. И сред 10-те най-предпочитани женски имена има традиционни: Рая, Мария, Елена, София, Йоана, Калина. Не е малък делът на старинните двусъставни имена в последните няколко десетилетия – Мирослав/ Мирослава, Радослав/ Радослава, Светослав/ Светослава, Бранимир/ Бранимира, Цветомир/ Цветомира, Лъчезар/ Лъчезара и др.
Известно отстъпление се наблюдава при имената, свързани с народната традиция, които от средата на ХХ век губят своята популярност, тъй като започват да се смятат за непрестижни. Затова едни от най-популярните и често срещани имена като Радка, Милка, Славчо днес вече почти не се срещат при новородените. Някои подобни имена имат свои осъвременени форми като Радея, Кръстиан, Радостиан, Дариан, Милея, Весиана.
– В страната ни има села с имена като Сърбогъзи, Гъзурниците, Чурка, Долно Уйно, Тъпчилещово, Пържиграх … Произходът им лесно се установява, но не е ли редно да бъдат сменени? София си е сменяла името през вековете, защо едно село да не може?
– Не съм привърженик на политическата коректност по отношение на топонимията и смятам, че подобни имена не бива да бъдат заменяни с нови, по-неутрално звучащи. Те са колоритни, остроумни и отразяват мисленето и светоусещането на предците ни. Обикновено произлизат от прякори, които по начало са пиперливи. Поради незнание на диалекта те могат да бъдат натоварени с допълнително значение – при Долно Уйно втората част произлиза от уйна (вуйна), а Газибаров идва от „който гази бара“. В Европа също се срещат имена на улици и други градски части, наследени от стари времена, но те се възприемат като част от културното наследство и не се променят.
– Вашата дисциплина се занимава и с изследване на имена на фирми, учреждения, търговски марки… При тях няма ли „бетониране“ на чуждите думи?
– Изследванията показват, че това е съзнателно търсено с цел засилване на въздействието и създаване на по-отличаващи се имена чрез препратки към добре известни (поне за част от аудиторията) думи и изрази. Глобализацията се отразява върху мисленето на българите, а оттам и върху езика ни. Затова преносът на чужди думи и създаването на нови по техен модел е твърде често явление особено що се отнася до фирмените имена и рекламата.
Ема Иванова
Бившата гимнастичка Илиана Раева с третата си внучка – Асияна (2020 г.) Другите две са Илиана и Емили
Депутатът певец Христо Петров – Ицо Хазарта, с най-малката си дъщеря Юлия (2023 г.). Другите две се казват Аделина и Лили
Боксьорът Тервел Пулев с тримата си синове – Калоян, Аспарух и най-малкия Самуил, 2022 г.
Софи Маринова и синът й Лоренцо, 2021 г.
