Охраната пред Залата на честта
Малко история
След смъртта на карийския цар Мавзол, управлявал между 376 г. пр. Хр. и 353 г. пр. Хр., сестра му и вдовицата му Артемизия му издигат пищна гробница в столицата Халикарнас (днес Бодрум в Турция). Този първи мавзолей (в смисъл на гробница), завършен около 350 г. пр. Хр., бил едно от 7-те чудеса на древния свят: представлявал 24-степенна пирамида с височина 45 м и почти квадратна основа, а обиколката му била около 125 м. Подпирали я 36 колони, а на върха имало статуя на колесница, теглена от 4 коня. В продължение на 16 века мавзолеят бил в добро състояние, докато не рухнал при силно земетресение през 1304 г.
В по-ново време мавзолеи се строят предимно за починали държавни лидери. Нововъведението при някои комунистически лидери като Ленин (мавзолеят му е от 1924 г.) е, че тялото е балсамирано, за да създава илюзията, че вождът е „вечно жив“. Спомням как като деца ни водеха не един път в мавзолея на Георги Димитров (построен 1949 г.), а тялото на восъчнобледия мъртвец до ден днешен се е запечатало в ума ми и будеше по-скоро страх, отколкото уважение.
Културата на исляма почита тленните останки на владетели и важни личности – затова разполагат саркофазите им в джамии или медресета. При посещението си в Турция например в град Коня в медресе от 1251 г. видях саркофага на емира Джелаладдин Каратай (ХІІІ в.); в манастира Мевляна – на Джелладдин Руми (1207-1273); към джамията на Аладин от 1235 г. има гробница на редица селджукски владетели – Месут I (1095-1156), Кълъч Арслан (1079 -1107), Аладин Кейкубад I (1219-1236) и др. На този фон екскурзоводът Бекир Джошкум недоумяваше, че в България сме се отказали през 1999 г. от мавзолея и от балсамираната фигура на Георги Димитров. Обясних, че близките са поискали да погребат тленните му останки, но не съм сигурна, че Бекир оцени това тяхно желание.
В столицата Анкара посетих мавзолея на Мустафа Кемал Ататюрк (1881-1938), човека, положил основите на съвременна Турция, впечатлил ме с думите: „Турция не е наследник на Османската империя. Турция е последната държава, освободила се от Османската империя”.
Комплексът е издигнат на Решаттепе, за да се вижда отвсякъде. На това място са открити артефакти от фригийската цивилизация, които са експонирани в Музея на анадолските цивилизации в Анкара. Изграждането на мемориала (1944-1953) е дело на архитектите Емин Халид Онат и Ахмет Орхан Арда. Комплексът е разположен на площ от 750 000 кв. м. Състои от 4 основни части: Лъвската алея, Церемониалния площад, Залата на честта и Парка на мира.
Беше делничен ден, но имаше много хора. „Всички млади – от детската градина до ученици и студенти, всяка година посещават мавзолея. Това прави и всеки турски гражданин, който е републиканец“, обясни Бекир.
Мащабите на комплекса и архитектурата, почетният караул (присъствах на смяната му), цветовете – златно и тъмночервено в Залата на честта, където се намира символичният саркофаг на Ататюрк… Всичко грабва окото. Мустафа Кемал изрично е настоял саркофагът му да не е публично изложен – тленните му останки са погребани в земята под саркофага и достъп до тях имат малцина – премиер, президент и др.
Близо до мавзолея се намира музеят на Ататюрк, където могат да се видят негови лични вещи, спомени и сувенири, облекло и мебели. Най-голямо впечатление ми направи огромната библиотека.
Едно уточнение: на влизане в музея бяхме предупредени, че снимането е забранено. Винаги спазвам правилата. И дори се възмущавам на нарушителите. Във всяка зала имаше охрана, която да съблюдава ограничението. Но когато застанах в огромното помещение, чиято лява стена в продължение на 30 м беше с лавици с книги зад стъклени витрини, не се сдържах. Това беше личната библиотека на Ататюрк. Човекът учил в местно религиозно училище, после в средно военно, а накрая висше военно училище и генералщабна академия. Извадих телефона. Кадърът не е много добър, но проверка в интернет показа, че няма снимка на библиотеката. Така, че е уникат.
Личната библиотека на Ататюрк
Веднага в главата ми изникна друга картина: Бойко Борисов управлява България 9 години 10 месеца и 14 дни. Дори да приемем, че „Винету“ не е единствената книга, която е прочел (все пак е завършил факултета „Противопожарна охрана“ към школата в Симеоново), как ли би изглеждала лавицата с прочетеното от него?!
„Не може човек да управлява една държава, ако не е изчел толкова много книги“, разказваше в същото време Бекир. Понечих да възразя: „Може, може“, но ми стана неудобно и замълчах.
Кемализмът и 100 години Турска република
През октомври се навършват 100 г. от обявяването на Турция за република. Мустафа Кемал е изиграл огромна роля за формирането на националното самосъзнание на турската нация. Освен че е основал турската република, той е основател на кампанията за грамотност, установил е равенството на половете пред закона и е провел реформа на турския език Принципите на реформите на Ататюрк, на базата на които е създадена модерна Турция, са известни като кемализъм. Факт е, че след около четири века постоянен упадък на Османската империя с идването на Ататюрк новата турска държава тръгва нагоре и като цяло прогресира. Днешна силна Турция, която Ердоган иска да прави неоосманска империя, всъщност е плод на кемализма и светското начало. Тя не би имала тази икономика, тази армия и тези демографски показатели, ако не беше кемализмът. Поради своите военни и политически постижения Ататюрк е смятан за един от най-значимите лидери на ХХ век. Уважението на турския народ към паметта на героя е толкова голямо, че всяко ново правителство посещава мавзолея на Ататюрк, преди да встъпи във власт.
Ема Иванова
Залата на честта в мавзолея и символичният саркофаг на Ататюрк. В нея има камъни от всички турски провинции.
Смяна на караула – с представители на различни видове войски
Деца след посещение в комплекса
Пред мавзолея има парк с около 50 000 дървета от цял свят. Това прави силно впечатление, защото Анкара, която е в центъра на Анадолското плато, е скалиста и с малко зеленина.
