Облаци черни, настанили се трайно защо незнайно в дребни душички, които мразят всички. Характери различни с мечти утопични – радват се на злобния ден, от тях сътворен. Избират си мишена за отровните стрели и стрелят, предизвиквайки сълзи. Воюват безпощадно, дори им е забавно да се гаврят с поредния трофей – душата им ликува и се смей. Гробница строят на духа човешки. Сипят думи грозни, тежки. Търсят обекти уязвими – прави ги това щастливи. Зее пропаст – мостовете разрушени, от злоба родени – проблеми нерешени.
Какво делите, а не обедините моралните си сили, да се радвате на дните божествено красиви?! Обичайте се, хора, не робувайте на злоба, когато понесе ви светлината, чиста да ви е душата. Лозунг издигнете – със злобата се преборете. Компромисът и смелостта да са на дневен ред. Любовта да е навред. Бъдете благородни, силно отговорни за мислите си, за делата, за живота на Земята.
Да каже обществото: „Браво, работи се здраво“! Тук живеят личности, а не кретени, от злоба заслепени. Хора сплотени, винаги засмени, живеят в разбирателство, без никакво ругателство.
Обичат се, развличат се, пеят и се смеят – щастливо живеят.
Георги Костадинов, Дом за стари хора, гр. Силистра
