Неделчо Чернев
На 1 март се навършиха 100 години от рождението на известния български телевизионен режисьор Неделчо Чернев.
Роден е в казанлъшкото село Мъглиж, откъдето е и често сниманият от него артист Стефан Гецов. Чернев завършва през 1947 г. последния випуск на Държавната театрална школа в класа на проф. Боян Дановски. Работи в Народния театър „Иван Вазов”, Врачанския театър, Театъра на народната армия. В него за 9 години режисира 24 творби, между които “Таня” на Алексей Арбузов, “Разлом” на Борис Лавреньов, “На живот и смърт” (негова драматизация по Димитър Ангелов) и “Хъшове” на Иван Вазов. В началото на 1960 г. постъпва в току-що проходилата Българска национална телевизия.
Само два месеца по-късно Неделчо Чернев се представя с първия си опит за екранизация на много популярния тогава антифашистки роман “На живот и смърт” на Димитър Ангелов. Всъщност той заснема 25-минутна новела, няколко сцени с участието на Наум Шопов, Андрей Чапразов и Лили Енева. Работата на режисьора в професионално отношение е безупречна за тогавашните условия и вестник „Народна култура“ не крие радостната си изненада.
Вкусът към експеримента и мотивираната авантюра продължават да са спътници на Неделчо Чернев и телевизията окончателно го обсебва. На 15 октомври 1960 г. е премиерата на на първия ни ТВ сериал, ознаменувал раждането на родния телевизионен театър – „Последната нощ”. Той е дело на артиста Лео Конфорти, с постановчик Неделчо Чернев и с участието на Георги Калоянчев, Никола Анастасов, Димитър Бочев и Виолета Донева. Творбата е с ярка антифашистка насоченост и с отлични актьорски постижения, но още в нея Чернев усеща сковаващите рамки на студиото, като не се поколебава да разчупи тези театрални окови и да поведе екипа си към морето.
Движейки се като слепец на границата между театъра и киното, с всеки следващ ангажимент Чернев опипва спецификтата на телевизионната драма от днешен тип, която прилича повече на телевизионен филм, сниман извън ограниченията на студиото.
Той екранизира новелата на Богомил Райнов “Юнгфрау” с Андрей Чапразов, Константин Кисимов, Иван Кондов и Жени Божинова. През 1962 г. поставя “Произшествие на тихата улица” по повестта на Павел Вежинов с Иван Кондов и “Усилие” по Никола Русев с Георги Георгиев – Гец.
И отново Чернев усеща задушаване в студийните условия. Необходим е радикален изход и той е телевизионен филм, който прераства в сериал. „Русият и Гугутката” по сценарий на Никола Русев е замислен първоначално като тв спектакъл, но след неизбежното вкарване на филмовите вставки с преследването на Русия от полицаите, става ясно, че заснетият спектакъл неизбежно се е превърнал в първия ни пълнометражен ТВ филм.
В него класата си на оператор показва Георги Карайорданов, музиката се дирижира от тандема Петър Ступел – Атанас Бояджиев, а главните роли успешно претворяват Георги Калоянчев и Петър Чернев, който е и брат на постановчика и се снима в почти всичките му филми.
Започва нов период в развитието на Неделчо Чернев и той още през 1965 г. решава да заснеме продължение на предишния си филм. По този начин “Грамофон и маслини за моите приятели” с Георги Калоянчев в централната роля се оказва колкото допълнение към “Русия и Гугутката”, толкова и нагледно доказателство, че се е оформил първият български ТВ сериал.
А че режисьорът вече започва да мисли за снимането само на сериали, пък били и те от наивната ни, героико-приключенска епоха, говори красноречиво следващият му ангажимент. “С пагоните на дявола” от 1967 г. е екранизация в 5 серии по 36 минути на приключенската книга на Борис Недялков “Майорът от SS” по сценарий на Евгени Константинов и Костадин Кюлюмов с Димитър Буйнозов и Михаил Михайлов в главните роли. Това е успешно усилие в неразработената ниша на военно-приключенския жанр.
Натрупаният опит роди още през 1969 г. феномена “На всеки километър” съвместно с Любомир Шарланджиев, чийто втори сезон гледахме през 1971 г.
Григор Вачков и Стефан Данаилов в „На всеки километър“
Този филм от 26 епизода е дело на първокласни професионалисти – сценаристи от ранга на Павел Вежинов, Костадин Кюлюмов, Евгени Константинов, Свобода Бъчварова и Георги Марков, оператора Емил Вагенщайн, архитекта Богоя Сапунджиев, художника Костадин Русаков, композиторската двойка Бояджиев – Ступел, и плеядата най-големи български артисти, водени от Стефан Данаилов, Григор Вачков, Георги Черкелов, Любомир Кабакчиев, Петър Пенков, Георги Георгиев – Гец, Георги Попов, Стефан Гецов и Коста Цонев. Филмът е социалистически екшън и социалистическо криминале, направен преди всичко да развлича и да се харесва на масовата аудитория, като, величаейки героите от нелегалната борба, промива мозъци “за делото на социализма“.
До 1976 г. включително Неделчо Чернев прави поредица от екранизации на наши мастити соцкласици. Той може да се похвали, че е успял да направи добри филми от книги на някои от най-одиозните български автори. Така например принуждава Ст. Ц. Даскалов да разчупи социалистическите канони и да превърне „Дъщерите на началника” в поносима романтично-приключенска сага за любовта и възмездието, в която Стефан Гецов, Виолета Гиндева и Сашка Братанова създават ярки запомнящи се роли.
Същият подход Чернев прилага и към трилогията “На живот и смърт” (1974 г.), първият му цветен филм, който той и сценаристът Анжел Вагенщайн превърнаха в първокласно зрелище с участието на Васил Михайлов, Стефан Гецов, Стефан Данаилов, Катя Паскалева, Доротея Тончева и Невена Коканова.
През същата 1974 г. Чернев представя четирисерийната документална поредица на Богомил Райнов „Ерос и Танатос“
Това е всъщност онагледяване на дебелата книга на Райнов „Масовата култура“. Богомил Райнов е водещ в сериала, оператор е Димо Коларов, снимките се правят в столицата на Дания, Копенхаген, в квартала с червените фенери, и невярващият роден зрител научава, че на Запад звезди като Джейн Фонда се снимат голи за списания и следи в захлас сладкодумния лектор, разказващ за популярни жанрове като уестърна и гангстерския филм. И за това колко добър актьор е Клинт Истууд…
В “Изгори, за да светиш!” (1976 г.), епос в 7 серии по сценарий на Антон Дончев, режисьорът наблегна вече на соцтрилъра и се опита да погледне на врага от човешката му страна.
Между 1978 г. и 1981 г. Неделчо Чернев снима поредната си екранизация по Николай Хайтов „Капитан Петко Войвода” в 12 серии, която се превърна в следващия му огромен хит, познат на всеки български зрител. Чернев експериментира както с встъпителните вставки с участието на самия Николай Хайтов, така и със структурата на сериала – първата част си беше чисто хайдушко-приключенска, като в нея се изявяваше тандемът Васил Михайлов – Пламен Дончев. Докато втората част “Мирен живот” се възприе като психологическа драма. В нея блясва талантът на Васил Михайлов, чиято земна фигура органически се вписва в мрачната и срамна одисея, която героят му преживява.
„Фалшификаторът от Черния кос” (1983 г.) и “Денят не си личи по заранта” (1985 г.) са обединени от режисьорската амбиция да се създадат силни и убедителни криминално-приключенски сериали по известните романи на Хаим Оливер и Богомил Райнов. Уви, това са и най-безличните филми в творчеството на Чернев.
Между 1987 г. и 1990 г. Чернев работи по друг много популярен 20-сериен филм, екранизация на романа на Лиляна Михайлова “Един тъжен мъж”, изграден от 4 части: „Дом за нашите деца”, „Време за път”, „”Неизчезващите” и „Бащи и синове”. Това се оказва последен във филмографията му.
- ●●
Неделчо Чернев преживя болезнено промените и принудителното си бездействие. Не бе от медийните любимци и предпочиташе усамотеното си битие. За неговата кончина научихме на 8 януари 2000 г.
Сериалите му остават. Те се гледат и днес от българската публика, харесват се – с всичките им кусури и идеологически компромиси, донесли му две Димитровски награди от 1973 и 1982 г. за “На всеки километър” и “Капитан Петко войвода”.
Борислав Гърдев
