От 3 години расте броят на заразените новородени с ХИВ – бременните не се тестват
Доц. д-р Тонка Върлева е родена на 24.ІІІ.1958 г. в Казанлък. Завършва медицина в София. Има две специалности – по епидемиология и вирусология. Специализира в областта на здравната политика и превенцията и контрола на ХИВ/СПИН по програми на Световната здравна организация, Глобалната програма по СПИН и Университета Джорджтаун, Вашингтон. Преминава обучение по здравен мениджмънт и стратегическо планиране по програми на Американската, Канадската и Японската агенция за международно развитие.
Работила е като педиатър в Луковит, асистент в катедра “Епидемиология, инфекциозни, паразитни и тропически болести” на Медицинска академия – София, и старши асистент в отдел “Вирусология” към Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) – София. От 1995 г. до 2021 г. работи в Министерството на здравеопазването (МЗ), като е заемала редица експертни и ръководни длъжности свързани с превенцията и контрола на ХИВ/СПИН, туберкулоза, сексуално-предавани инфекции, вирусни хепатити, хронични незаразни заболявания и зависимости към наркотични вещества.
– Какво е семейството ви и как се насочихте към медицината, след като сте завършили математическа гимназия?
– Много обичам математиката. Родителите ми бяха хора на точните науки, баща ми – икономист, а майка ми – конструктор. Бяха отговорни хора. Възпитана съм в дух на отговорност за всичко, което правя. Имах чудесно детство. Летата си прекарвах в град Шипка, откъдето е майка ми. През ваканциите се научих как се отглеждат цветя и събират билки. Баба ми имаше най-красивата цветна градина. Всъщност аз съм наследница на Иван Раев – откривателя на лечението Кура Булгарика на паркинсоновата болест с Бяла Донна. Той е поканен от Елена Савойска – кралицата на Италия, в Рим да лекува болни от паркинсон войници. Дядо ми се занимаваше с билкосъбиране и билколечение. От него се научих да разпознавам билките, как се събират и съхраняват. И досега обичам да ходя в планината. Така, макар и влюбена в математиката, реших да кандидатствам медицина.
– Как от участъков лекар и асистент в Медицинския университет стигате до борбата със СПИН?
– Когато завърших медицина, имах голямо желание да стана невролог, но при разпределението бях изпратена в Луковит като педиатър. Грижата за болни деца ме сбъска с реалните проблеми на здравеопазването. Бях добър педиатър, но когато се върнах в София, не можах да си намеря работа нито като педиатър, нито като невролог. Явих се на конкурс в Медицинска академия и започнах работа в Катедрата „Инфекциозни болести, епидемиология, паразитология и тропически болести“. Преподавах на студенти и се занимавах с научна дейност. Имах удоволствието да работя с много известни инфекционисти и епидемиолози. По онова време контролът на инфекциозните заболявания беше на много високо ниво. Занимавах се с математическо моделиране на инфекциозни заболявания и след 3 г. взех първата си специалност епидемиология, а след още 3 г. и втора – вирусология. Работих в отдела по вирусология на НЦЗПБ в лабораторията по херпесни вируси. Помня, че през този период имах много пациенти с херпесни инфекции, цитомегало вирус и Ебщан-Бар вирус. Разработвахме диагностични методи за тези вируси, но винаги съм се вълнувала какво се случва на нивото на обществото и дали има успешни модели за превенция на инфекционите заболявания и за промяна на поведението.
През 1985 г. започаха да излизат първите научни статии за СПИН. В началото смятахме, че това е доста далеч от нас, но започвахме да се подготвяме – за мерки за предпазване, за диагностика и най-вече как да се поднася информацията към обществото. През 1995 г. бях поканена да работя в МЗ и бях номинирана за национален координатор по СПИН и така 25 години.
– Още ли говорим за епидемия от СПИН?
– Всъщност говорим за пандемия от ХИВ и СПИН, защото няма държава в света, в която да няма епидемия от ХИВ. ХИВ продължава да се разпространява по целия свят, но в по-бавни темпове. В момента повече от 27 млн. души по света получат терапия, която забавя развитието на вируса в организма и хората живеят повече от 30 г. след инфектирането. Светът обаче все още не е се е справил с разпространението на СПИН.
– Има ли дискриминация/стигма към болните от СПИН у нас?
– Веднага след появата на ХИВ и СПИН се появи и огромната стигма към заболелите и това доведе до много тежки последици за заболелите и техните близки. Разбира се, с напредването на знанията за болестта и начините за предпазване стигмата намаляваше, но този процес вървеше бавно, тъй като ХИВ засягаше главно много уязвими групи като проституиращи мъже и жени, мъже, които правят секс с мъже, лица, които употребяват инжекционни наркотици, затворници и др.
Основните пътища за предаване на ХИВ са сексуален, кръвен, вертикален от майка на дете и при кърмене. В началото беше много трудно да се намери най-правилният и достъпен начин да се обясни на обществото какви са начините на заразяване и как да се предпазват хората. Друг етичен проблем беше, че много бързо се появиха тестове за болестта, държавата налагаше почти задължително тестване, но нямаше лечение. През 1992-1995 г. започнаха и първите кампании, появиха се и първите НПО на хората, инфектирани с ХИВ – те изиграха важна роля хората да не се страхуват от болните от ХИВ. Спомням си, че президентът Желю Желев всяка година на 1.XII. ни приемаше и хората, живеещи с ХИВ, споделяха своите проблеми. Информационните кампании ставаха все по-мощни и повече хора се вклюваха в тях. По-късно и Глобалният фонд изигра голяма роля за повишаване на информираността на обществото.
– Остава ли България сред страните с ниско разпространение на СПИН?
– Да. Регистрираните с ХИВ инфекция в България са над 4100 души. През последните години в страната ни 80-90% са инфектирани по сексуален път, близо половината от тях са мъже, имащи сексуални контакти с мъже. Близо 5% от заразените са инфектирани при инжекционна употреба на наркотици основно на хероин (през 2007-2008 г. бяха над 40%). Благодарение на програмите за обмен на игли и спринцовки, както и своевременното включване на зависимите в метадонови програми броят на инфектираните в тази група намаля. Намаляла употребата на инжекционни наркотици обаче е за сметка на приеманите през устата. С инжекции освен риск за зараза с ХИВ има и риск за хепатит В или С. Хепатит С е сто пъти по-заразен от ХИВ.
През последните 3 г. се очертава една доста тревожна тенденция и това е увеличаването на заразата по линията майка-дете – намаля броят на бременните жени, които се тестват за ХИВ особено по времето на Ковид-19.
– Как се обяснява, че 10 пъти повече в сравнение със западноевропейските държави са инфектираните в Русия, Украйна, Казахстан и др.?
– Западна Европа и страните от ЕС имат добри политики за тестване, либерални политики по отношение на рисковите групи и добри програми за превенция. Основните уязвими групи в Източна Европа и в Централна Азия са лицата, употребяващи инжекционно наркотици – те са над 35% от новоинфектираните. В тези страни дискриминацията към ХИВ позитивните лица и уязвимите групи е много висока, а достъпът до тестване и лечение е ограничен – дори в Африка положението се подобрява по-бързо.
– Ежегодно се организират четири кампании, в които се популяризират изследванията за ХИВ. Всяка година се изследват около 250-300 хиляди души. Има ли задължителни групи, или всичко е по желание?
– Задължително за ХИВ се изследва всяка единица дарена кръв и това е от началото на епидемията. Има също така скринингово изследване за ХИВ на бременните жени, и то два пъти по време на бременността, тъй като ХИВ се предава от майката на новороденото, както по време на бременността, така и по време на раждането и кърменето. Много важно е да се знае, че ако се установи, че дадена бременна е с ХИВ, трябва да се приложи веднага антиретровирусна терапия и шансът да се роди здраво дете е 95%.
У нас човек може да се изследва и консултира за ХИВ дори анонимно и безплатно. Това е възможно именно защото хората се страхуват да се изследват, а човек разбира, че е инфектиран едва когато се изследва. Това е коварството на този вирус, можеш да го носиш с години, няма никакви клинични симптоми и разбираш едва, когато си направиш тест. Затова и периодичното тестване за ХИВ е много важно особено за лицата от уязвимите групи.
– От началото на епидемията през 1986 г. до сега 84,2 млн. души в света са инфектирани с ХИВ, а близо 40 млн. души са починали. И все още няма ваксина…
– За да се справим с ХИВ пандемията, е необходима ефективна ваксина – профилактична или терапевтична. Една от големите особености на ХИВ вируса е, че той мутира изключително бързо, дори по-бързо от COVID-19.
RNA ваксините, одобрени за предотвратяване на инфекция с COVID-19, бяха новост в науката, но дали тази технология ще бъде приложима за ХИВ, все още не се знае. Изключително важно е предварително да има правилно разработена стратегия, по която ще се предоставя/предлага ваксината срещу ХИВ. На първо място тя трябва да бъде предоставена на най-уязвимите групи и в никакъв случай не сред цялото население. Изследванията на ваксината срещу ХИВ продължават да напредват, но предизвикателствата са много, защото ХИВ има изключително сложна имуногенеза.
– На антиретровирусна терапия в момента са всички регистрирани от ХИВ. Кой плаща лечението?
– Това е едно от големите постижения на науката през последните години. Всеки с положителен за ХИВ се насочва за лечение в инфекциозните клиники в София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора. Терапията се приема цял живот, това е поддържаща терапия – не води до пълно излекуване, но качеството на живот на пациента се подобрява значително. Терапията се покрива от МЗ, месечният курс е около 1000 -1500 лв. и зависи от медикаментите, които се прилагат.
– Вие сте в основата на борбата с ХИВ/СПИН у нас, което се оказа най-успешната мащабна превантивна здравна програма. Как стана възможно това?
– Благодарение на труда на много хора. Моята роля по-скоро беше да откривам и да давам шДАанс на мотивирани млади хора с добро образование и с желание да работят с различни уязвими групи. Екипната работа на терен беше водеща през всичките години. Следвахме добрите международни политики и практики на превенция, диагностика, лечение и проследяване на ХИВ и ги прилагахме у нас. Това бе възможно благодарение на финансовата и логистична подкрепа на Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария.
Особено важна беше работата ни в училищата, в някой от тях беше въведено здравно образование като свободно избираем предмет. Надявам се, че обществото ни ще узрее скоро за въвеждането на здравното образование като задължителен предмет във всички български училища.
Ема Иванова
Поредната анти-СПИН кампания у нас
Никой не е застрахован от инфектиране
Няма хора, които да са застраховани от инфектиране с ХИВ. Всеки сексуален контакт без презерватив е рисков, тъй като дори едно лице да е моногамно, не се знае дали и партньорът му е моногамен. По сексуален път се инфектират и мъже, и жени, но броя на инфектираните мъже е почти 4 пъти по-голям от броя на инфектираните жени.
Последните години най-засегната възрастова група е 35-45 години. Инфектират се както много млади хора на 16-18 г., така и лица над 80 г., но това са изключения. Всичко зависи от сексуалното поведение и дали лицето ползва презервативи, а не от възрастта. Последните 20 г. употребата на презервативи се увеличи значително особено сред младите хора и хората на средна възраст. В България се предлагат презервативи с добро качество на различни цени. Освен това по различни програми се раздаваха безплатни презервативи на млади хора и лица от уязвимите групи и това допринесе за тяхната по-масова употреба. В някой европейски държави презервативите се осигуряват от здравноосигурителните фондове именно защото предпазват от инфектиране с ХИВ, хепатит В, сифилис и други сексуално-предавани инфекции.
След работна среща в Киото, Япония, 2002 г.
В Рим
Генерална асамблея на UNAIDS, Женева, вдясно е генералният директор д-р Питър Пиот
