Проф. Тодор Варджиев: Утвърждаването на новата графика на кирилицата си струва усилията

Проф, Тодор Варджиев: Определението „човека школа в българския шрифт и калиграфия“ ме топли, но и задължава

Проф. Тодор Варджиев е художник и графичен дизайнер. Роден е на 16.I.1943 г. в Горна Джумая. Завършва Националната художествена гимназия. Записва Националната художествена академия (НХА). През 1972 г. получава магистърска степен по изкуство на книгата и графичен дизайн в Лайпциг. Преподавател в НХА от 1976 г.

Сред по-известните му проекти са възпоменателната пластична композиция „Папа Йоан Павел II” в градините на Ватикана (2003) и паметният знак „Манфред Вьорнер” в Южния парк в София. Автор е на дизайна на документите за самоличност в Република България, логото на НХА, авиокомпания „България Еър”, Министерството на околната среда, Българския спортен тотализатор, Атлантическия клуб, Държавна агенция за информационни технологии и съобщения. Автор е на дизайна на монетата от 50 ст . (2004). Работи в областта на шрифта и калиграфията.

– Как се случи, че заминахте за обучение в Германия?

– Стана след национален конкурс. Бях вече във II курс в НХА, когато конкурсът бе обявен. Отнасях се малко подозрително към подобни начинания. Смятах, че предварително са обявени за някого. Но реших да опитам, а и нямаше какво да губя – та нали вече бях редовен студент. Може би това спокойствие ми помогна. Темата беше „Шрифтът ” и разбира се, „ Дизайн на книгата ”.

– Кои бяха важните уроци на проф. Алберт Капър и проф. Валтер Шилер – вашите учители в Лайпциг ?

– Изключително съм щастлив,че имах късмета да уча в двувековната Художествена академия в Лайпциг, особено при световните художници проф. д-р Алберт Капър, проф. Валтер Шилер, но също и проф. Хилдегард Коргер, проф. Карл-Гьорг Хирш, проф. Фриц Фрьолих и др. Малко нескромно е да кажа, но аз бях с едни гърди по-напред от другите благодарение на Художествената гимназия и трите семестъра в НХА. Моите професори бяха професионалисти на световно ниво, както и самата Академия в Лайпциг – признат за световен център на книгата и шрифта. Неслучайно там се организират Международните изложби на книгата .

– Какъв беше поводът да създадете възпоменателната пластична композиция „Папа Йоан Павел II” в градините на Ватикана?

– Създаването на композицията в градините на Ватикана и на иконостаса в Българската църква в Рим, която папа Йоан Павел II предостави за служение на български език за българите там, беше по повод посещението на Негово Светейшество в България. Това е символ на приятелските връзки между двете страни. Пластичната композиция се състои от три различни по големина витошки морени, които лично избрах. По предварителенграфичен проект, съобразен с размера на най-голямата морена, бе издълбан и текстът “TOTUS AMOR” (всичко е любов). Иконостасът в църквата трябваше да е подвижен, защото богослужението се изпълняваше само в събота, неделя и православните празници. Образци за него бяха прекрасните каменни орнаменти от Преслав, но аз ги графизирах в метал – месинг.

– Защо точно витошки морени? И колко време правихте този проект?

– Не съм засичал времето на проектиране. Винаги съм се старал да спазвам срок, ако има такъв, А такъв имаше – и в търсене на морените, и в проектирането. Морените са от Витоша, защото са си наши – не само български, а и почти софийски. Витоша е национален природен парк и трябваше специално разрешение. „Правенето“ включва моето проектиране според размера на най-голямата морена, издълбаването на буквите от майстори каменоделци. Възложителят е от Външно министерство, а мисълта „ТUTOS AMOR” е на папа Йоан Павел II. Силно съм впечатлен от дълбочината на мисълта и чувствата само в две думи. Присъствах при издълбаването на буквите. Доволен съм от прецизното изпълнение.

– Автор сте на монетата от 50 стотинки, по повод присъединяване на България към НАТО. Какво е различното при тази работа?

– Автор съм на графичния дизайн „Атлантически клуб в България” по повод присъединяването на България към НАТО. Националната банка реши да пусне в употреба монета от 50 ст. и като дизайнер на Атлантическия клуб беше естествено да изработя графичния проект. Използвах част от логото с необходимия текст. Разбира се, дизайнът на монети си има своята специфика – поради малкия размер някои детайли е възможно да изчезнат и художникът трябва да се съобрази с това.

– Наричан сте „човека-школа в българският шрифт и калиграфия”. Как приемате това?

– Не крия, че едно такова определение ме топли, но и много задължава. Ще прозвучи нескромно, но мисля, че го заслужавам. Все пак съм на 80 години, от които 60 работя в тази област, а 45 преподавах в Художествената академия. Гордея се много с моите ученици – последователи. Един от тях е художникът Таксин Ахмед, който създаде специална пощенска марка по повод 100-годишнината от рождението на голямата българска актриса Стоянка Мутафова. Но ще повторя – аз имах блестящи примери – моите учители от Лайпциг, както и тук в България.

– Един от най-значимите сигнали за национална идентичност е извеждане и утвърждаване на новата българска кирилица като философска и графична знакова система. Защо днешният шрифт на българската азбука се различава доста от първообраза си?

– Впечатлен съм от формулировката на въпроса. Утвърждаването на новата графична идентичност на кирилицата ни костваше упорити усилия. Основната разлика се състои във формите най-вече на малките или т. нар. редовни букви. Ние се стремим те да се различават максимално от главните, което допринася за по-голяма четливост. Направете си труда да сравните двете и ще забележите, че при руската много малки и главни букви са сходни по форма, докато при нашата се различават. У нас всеки издател сам решава къде и каква кирилица да използва. За съжаление това продължава все още.

– В нашия компютърен век ще изчезне ли писането на ръка и четенето от хартия?

– О, не! Дори личният почерк често буди приятни емоции не само у пишещия, но и у четящия го. Както и четенето на любима книга, вестник, списание. Да не говорим, че продължителното взиране в монитора е доста вредно за зрението.

– Много спорове имаше около българското туристическо лого. Какво е вашето мнение и бихте ли го нарисували?

– Не ми се коментира работата на колеги. Разбира се, че имам мнение, но нека да го запазя за себе си. Все пак смятам, че то е направено професионално. Иначе с удоволствие бих проектирал туристическо лого на страната ни – изключително важна и отговорна творческа задача.

– Разкажете за семейството си.

– Семеен съм, с две дъщери – Десислава, Биляна и внучка Лора, които работят в Германия. Колежки са. Съпругата ми Вергиния Варджиева е архитектурен проектант, сега е пенсионерка като мен. Радвам се, че има вкус и за всичко искам мнението й. Липсват ни децата, но – съдба. Да са живи и здрави.

– Планирате ли юбилейна изложба за 80-годишнината си?

– Твърдо не! Голямо усилие е за годините ми. Днес дори отказвам всякакви поръчки. Рисувам за себе си – портрет на приятел, на известни актриси, музиканти. Пиша и калиграфия – доставя ми огромно удоволствие.

Жени Веселинова

Логото на Атлантическия клуб в България, дело на проф. Варджиев

Логото е физиономията на една институция

–Работите в областта на шрифта и калиграфията, плаката, запазения знак и корпоративния дизайн, филателната графика, хералдиката. Как се прави едно лого?

– Логото е лицето, физиономията на една институция. Няма да дам конкретни примери, за да не правя реклама, но само си спомнете когато чуете за определена фирма за какво се сещате най-напред – за нейния графичен знак, символ. Колкото по-оригинален е той, толкова по-добре.

Авторските шрифтове и калиграфии също трябва да са оригинални. А хералдиката е изключително важен раздел в графичния дизайн. За него, както и за логото трябва да се използват най-характерните белези. Разбира се, срещат се и то често „аматьорски” изработени лога. Някои шефове на институции смятат, че това е фасулска работа. Дори възлагат на децата си да проектират или те самите. Имали са нахалството даже да искат мнението ми.

За моите 80 години имах достатъчно време да се потопя в магията на шрифта и калиграфията, хералдиката, плаката, запазения знак и корпоративната идентичност, филателната графика. С времето „утвърдих името си”, както се казва и инвеститорите ме търсеха. От друга страна се стараех да не пропускам участия в изложби и конкурси. И така се родиха изброените във визитката ми творби.

– Има ли мода във визията на дизайна на логата?

– Да, дори във времето някои фирми или сменят логото си, или го „осъвременяват”. За мое съжаление и аз се „опарих” от подобно „новаторство ”. Имам предвид, че когато се сменяха директорите на предприятия като Български спортен тотализатор, Авиокомпания ”България Еър” и др., без дори да ме попитат, веднага смениха моето лого с друго, съвсем ново по тяхно виждане и усмотрение. Никаква колегиалност, морал и етика не бяха проявени. На Запад има примери на лога, които стоят непипнати по 100-200 и повече години. Например логото на академията в Лайпциг е на 250 г.