План за превземането на Ловеч, 31.I.1811 г.
Преди освобождението си през 1877 г. Ловеч преживява два пристъпа на армейски части на царска Русия, подир които местните жители зле си патят. На 18 октомври 1810 г. и на 31 януари 1811 г. Двете нападения са в хода на най-упоритата и продължителна Руско-турска война от 1806-1812 г.
Първото превземане на Ловеч, 18 октомври 1810 г., е резултат от прелома във войната, руската рат разгромява султанската войска при с. Батин на 26 август 1810 г. и турските гарнизони в Гюргево и Русе се предават. Победителите решават да помогнат на въстаналите сърби и насочват към тях свои полкове. Има опасност обаче османлиите да ударят левия им фланг откъм Ловеч и затова те се втурват да превземат града.
На този етап руското командване не знае къде точно се намира Ловеч, свидетелства Ю. Кузманов в изследването си „Ловеч в Руско-турските войни през ХІХ век.”, 2017 г.
За пътя към града под хълма Хисаря то бива ориентирано от жители на завоювания Плевен. И отряд начело с генерал-майор Михаил Воронцов се отправя в указана посока. Според оценката на разузнаването Ловеч е по-укрепен от Плевен. Квартируващите в него еничари начело с Казандор агаса са от Видинския гарнизон.
Ген. Михаил Воронцов
Руснаците настъпват към града на 18 октомври. Двете страни си разменят изстрели, Казандор ага отказва да се предаде, изтегля се към Севлиево и ловчанлии за първи път замръкват без страх от ятаган.
Но радостта им е кратка. Освободителите се прибират в Свищов по заповед на командващия Дунавската руска армия ген. Николай Каменски. Причината – настаняването на турска военна част в Търново, която заплашва с удар генерал-майор Михаил Воронцов и войниците му. Руснаците изоставят Ловеч, местни жители забягват с тях и се задомяват в Зимнич, най-южния пристанищен град на Дунав във Влашко. И турската власт си връща ловеч без бой. В града биват разквартирувани обаче еничари с командир Мухтар паша. Те са авангард на турски отряд, който застрашава руски части, зимуващи по южния бряг на Дунав. На Дунавската армия е разпоредено да ликвидира опасността и Ловеч да бъде отново овладян.
Генерал-майор Емануил Сен-При
Тази задача бива поверена на генерал-майор Емануил Сен-При. Изпълнението й започва на 31 декември 1810 г. Част от отряда на Емануил Сен-При провежда разузнаване с бой в северната окрайнина на Ловеч. Схватката е еднодневна, ожесточена и завършва без победител. На 4 януари 1811 г. след кратко разузнаване руснаците се оттеглят към зимните си квартири край Никопол. Пътьом те завземат турски продоволствен склад.
На 28 януари отрядът на генерал-майор Сен-При пак поема към Ловеч. До с. Павликени той води нов разузнавателен бой. Взети са пленници, от тях става ясно, че ловешкият турски гарнизон има нов командир – Омер бей и очаква още подкрепления. Подполковник Александър Мишо пък установява, че в града е новоизградена землена крепост, включваща целия западен предимно турски квартал. На 30 януари подпоручик Силвестър Малиновски открива след рекогносцировка слабите й места и на 31 януари 1811 г. руснаците я атакуват. Първи пада южният й редут, загива Омер бей, после западните укрепления, а полк. Михаил Шкапски овладява хълма Стратеш. Полк. Иван Кутузов превзема северния редут и крепостта пада в 9 часа сутринта. Последват улични сражения между донски казаци и еничари. Те причиняват значителни човешки и материални жертви. Турската съпротива е сломена окончателно към 17 ч на 31 януари 1811 г.
Емануил Сен-При използва времето си за пълно и топографско заснемане на Ловеч. Благодарение на него след войната е създадена професионална триверстова топографска карта, която дава нова информация за развитието на Ловеч в началото на ХIХ век. Вероятно тя е първата известна подробна топографска карта на града.
Стратегическата обстановка на Руско-турска война от 1806-1812 г. обаче се променя. Русия е пред война с Наполеон Бонапарт и на Дунавската армия е наредено да се предислоцират на западната руска граница. Оттеглянето на отряда на генерал-майор Емануил Сен-При от Ловеч започва на 21 март. Заедно с него отпътуват и по-заможните ловчанци пак към Зимнич, а в града турската власт отново е възстановена без пушка да пукне.
Милен Нанков
Ген.-майор Емануил Сен-При
