Отново навлизаме в наддаване за бюджета и сме на път да направим инфлацията неуправляема
Доц. д-р Григорий Вазов е роден на 4.ІІІ.1951 г. в Пловдив. Завършва Стопанската академия в Свищов. Научните му интереси са в сферата на макроикономиката, теорията на финансите, корпоративните финанси, теорията на управлението. Автор е на над 100 научни труда. Член на Фискалния съвет на България от 2015 г. Главен секретар на Съвета на ректорите на висшите училища в България в периода 2012-2020 г. Ректор на Висшето училище по застраховане и финанси от 2008 до 2021 г., след което е почетен ректор. Изпълнителен директор на Лабораторията за научно-приложни изследвания към ВУЗФ – VUZF Lab.
– Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗВ) се готви вече за ранен прием за академичната 2023/2024 г. То е в топ 4 на най-добрите висши училища в България в направление “Икономика”, а завършилите са сред най-високоплатените специалисти за 2022 г. с облагаем доход от 2956 лв., което нарежда университета в Топ 3 по този показател. Вие бяхте негов ректор 13 г.: има ли връзка обучението тук с реалния бизнес?
– ВУЗФ е създадено с такава идея. То е създадено от бизнеса, работи с него и на практика това е бизнес университет. Имаме сериозни договори със сериозни компании.
– Преди време заявихте, че „бизнесът иска ВУЗ-ът да му произведе човека за точно определеното бюро или точно определената машина. Иска този човек, излизайки от моя университет, да отиде, да седне, да прави това, за което се изискват няколко години стаж. Не може да смята, че държавата и университетите са длъжни да им обучат кадрите, без компаниите нищо да направят за това.“ Какво трябва да прави бизнесът според вас?
– Това, което съм казал, на практика при нас е решено. Първоначално бизнесът се отнасяше към частните университети и особено към бизнес университетите като нас по същия начин, по който се отнасяше с държавните университети. Сега бизнесът идва и поръчва кадри, които иска, за което плаща. Ние правим група от 8-10-12 души с конкретен учебен план, конкретни учебни програми и започваме обучението на тези студенти. Така работихме навремето с ДЗИ, с „Армеец“, с FiBank и други големи корпорации. Просто обръщаме пирамидата. Не произвеждаме въобще студенти, а произвеждаме студенти по точно определена поръчка.
Нашите учебни планове и програми са сериозно свързани с бизнеса. Самите преподаватели – над 90% работят за реалния бизнес, са изпълнителни директори на застрахователни компании и банки. Затова обучават студентите в реални казуси по съответна учебна програма. Изключени са всякакви баластови дисциплини, които обикновено ги има в държавните университети – там определена дисциплина е направена за точно определен преподавател и т.н. В този аспект във ВУЗФ няма никакъв компромис. Учебният план и програма са пряко свързани с конкретното обучение на студента.
– Във вашия ВУЗ наред с финансови технологии и кръгова икономика се изучават и лични финанси. Не трябва ли това да се изучава още в училище?
– Да, трябва. И ние го правим – в много училища в София и в цялата страна провеждаме курсове с наши преподаватели. През лятото при нас правим т.нар. ученически академии, работим по това обучение съвместно Комисията по финансов надзор. Т.е. това, което казвате, сме го направили, и затова имаме успеха, за който говорим.
– Вашите впечатления – младите или възрастните се справят по-добре с личните финанси?
– За съжаление по-възрастните преживяхме много финансови кризи за тези 30 години: като се мине през Виденов, големия срив на инвестиционните и рисковите фондове, фалити на банки и продължаваме да сме наивни, доверчиви… Не говоря за себе си, говоря за нормалните хора. В годините е имало ниско финансово обучение, което започна активно в последните 5-6-7 години при ученици и студенти. Затова, ако обърнете внимание: в инвестиционни компании, в големи финансови и финансово-технологични структури има само млади хора, които са компетентни и познават материята.
– Вие преподавате макроикономика, корпоративни финанси… Тревожи ли ви финансовото състояние на България в последните години?
– Тревожат ме бюджетът и инфлацията. Инфлацията е в резултат на война, на цени и горива, защото сме отворена икономика и инфлацията в Европа оказва също влияние върху нашата икономика. Но там е 5-10% в различни държави, у нас е над 20%. Т.е. инфлацията тук е в резултат на лошо управление на държавата. Наливането на една огромна парична маса в икономиката под формата на социални помощи и незащитими решения в пенсионното осигуряване.
Живеем в голям парадокс – икономиката върви, бизнесът добре работи, имаме добър ръст в износа, а от друга страна, имаме предизвикана инфлация. Въпросът е как тази инфлация да бъде ограничена и да стане управляема. Сама по себе си тя не е лошо нещо за икономиката – изравнява някои диспропорции и е полезна до определен процент. Най-страшното за една икономика е да направиш инфлацията неуправляема. Сега отново влизаме в наддаване за бюджета и сме на път да изпуснем тази инфлация.
– Като сме във валутен борд, може ли инфлацията да стане неуправляема?
– Разбира се. Едното няма нищо общо с другото.
– Вие сте правнук на д-р Кирил Вазов, брат на Иван Вазов. Д-р Кирил Вазов (1854-1942) е основател на първата българска болница в Цариград, след което създава клиника в Стара Загора. Какви хора бяха родителите ви и в какво семейство израснахте?
– Всеки има съдба и аз предпочитам да не говоря за нея по няколко причини. Майка ми е починала, когато съм бил на 1 г. и баща ми ме е отгледал. Невероятен мъж, завършил колеж в Пловдив. Казваше: „В колежа ме научиха на всичко останало, но не и как да живея по време на социализма.“ Иначе животът ми е бил нормален, с всички проблеми, които съм имал по време на социализма с големите досиета. Знаете, че от 1944 до 1951 г. целият Вазов род е бил разстрелян. 1966 г. се върнах в Пловдив и започнах да уча.
– Преди 6 г. станахте почетен жител на Сопот. Тогава препоръчахте, ако искаме по-бързо да решим проблемите си в България, всеки българин над 10 г. по един път годишно да чете „Чичовци“. Защо?
– Там най-добре се разбира народопсихологията на българина. Всеки един, четейки „Чичовци“, може да се смее над себе си и да направи своите изводи. Това е уникална книга. Малка е и е добре да се чете на всички възрасти. Особено я препоръчвам на младите, но за съжаление в училище се учат чалга текстове.
– Казвате, че две са непростимите грешки по пътя към истината – да не започнеш да я търсиш и да не стигнеш до края. Какви хора срещахте повече през годините – които не търсят истината, които не стигат до края или които я намират?
– Тези, които я намират, са много малко. Ако бяха повече, сега нямаше държавата да е в това състояние, нямаше да говорим за корупция, за безпардонност, невъзпитание, арогантно поведение. Когато човек започне да търси истината и прави опити да стигне до нея, важното е да преодолее препятствията към нея. Така той става друг човек – благороден, интелигентен, възпитан и търси решение на проблемите. Характерът и чувството за справедливост са нужни, за да започнеш да търсиш справедливост. А процесът на търсене на истината прави характера по-различен.
Ема Иванова
Иван Вазов с майка си, братята и сестрите си, от ляво надясно: прави – Владимир, Кирил, Въла, Георги, Борис; седнали – Анна, Иван Вазов, баба Съба, Никола, 1906 г.
За появата на Вазовия род има икономически и духовни предпоставки
– Малко са фамилиите в България с толкова изявени и надарени представители като тази на Вазовия род. До писателя Иван Вазов стоят лекарят Кирил Вазов, ген. Владимир Вазов, ген. Георги Вазов, юристът и дипломатът Борис Вазов, офицерът Михаил Вазов… Намерихте ли отговор на въпроса защо тези хора са станали велики?
– Когато станах почетен гражданин на Сопот, си зададох този въпрос и разсъждавах така: „Не може в едно малко градче, както ни учеха по време на социализма, а и след това, да се появи такъв род – трябва да има ресурс, образование и други предпоставки.“ Събрахме се с Катя Зографова – уникален литературен историк, и започнахме проучване. Стигна се до много интересни резултати, които са описани в „Хроника на Вазовия род“ – една много добра книга за тези, които обичат историята и Вазовия род. Там ще видите как една баба Съба на 40 г. отглежда 10 деца, от които 8 синове.
Оказва се, че Сопот преди турските безчинства на практика е бил сериозен за времето си търговски и индустриален център. Парадоксално, но в града е имало и стъкларска фабрика. Съществували са много мощни търговски фамилии, които са търгували с целия свят. Дори Минчо Вазов (1825-1877), когото познаваме само от „Под игото“, е бил сериозен търговец с офиси в Букурещ, в който офис е работил братът на Съба Вазова, и в Кишинев, където е работил неговият брат. Запалват офиса в Букурещ и Минчо Вазов губи 120 000 турски златни лири, но той успява за 2-3 г. да възстанови тези щети. Така че този род не се ражда от нищото. За това има икономически и духовни предпоставки. По това време в Сопот живее Кирил Михтарев, чиято сестра е майка на Христо Ботев. Книга за Кирил Михтарев излезе на 26.ХІ. в Пловдив. Той прави огромни дарения за образование – 500 000 златни турски лири (сегашни 3 млрд. лв.). Даренията са правени преди тези от братята Евлоги и Христо Георгиеви.
Никола Вазов – един от братята, който винаги остава в сянката, е уникална фигура в този род. Той е продължил търговията на баща си и фактически е издържал образованието на всичките си братя.
Прадядото д-р Кирил Вазов, който се връща по време на кланетата в Сопот през 1877 г., за да спаси майка си, но пред очите му отсичат главата на баща му с ятаган.
Званието „Почетен гражданин на град Сопот“ му е връчено от кмета Деян Дойнов през 2016 г.
С плакет от Института за дипломираните експерт-счетоводители за принос за развитието на одиторската професия, 2021 г.
Като ректор към студентите: „Не се лутайте между много мечти, фокусирайте се върху една.“
