Александър Феклисов
Ако някога прескочите до Вашингтон, няма начин поне от любопитство да не се разходите по „Пенсилвания авеню“, за да видите с очи Белия дом. Погледнете надясно – на една ръка разстояние от най-прочутия в света дом има малък уютен грил-ресторант с наименование „Екзидентал”.
Влезте и ще видите в отдалечения ъгъл над една масичка бронзова плоча, на която пише: „На тази маса в най-страшните за човечеството дни на 1962 година двама решителни мъже – загадъчен руски шпионин господин Хикс и топ журналист на САЩ ликвидираха фатална за света ядрена война. Политиците откраднаха победата им. Вечна слава на героите Александър Феклисов и Джон Скъли.”
Джон Скъли и Александър Феклисов
И до ден днешен прекратяването на Карибската криза се приписва на мъдростта на Джон Кенеди, на разумно решение на ЦК на КПСС и най-вече на Хрушчов, дипломати от двете страни се бият в гърдите – за последното това е нечувано кощунство, в целия 15 дневен хаос от събития около кризата няма и минута намеса на дипломатическите кръгове.
Няма да повтарям писано с тонове мастило. Тук ще стане известно какво се случва зад дебелите завеси. Един съветски разузнавач превиши пълномощията си и с американски журналист предотвратиха Армагедон – Александър Феклисов и Джон Скъли.
Политиците си присвоиха победата им. И двамата до ден днешен са в пълна сянка. Феклисов беше скромен човек, в Москва живееше близо до Борис Афанасиев, през 1977 г. бе на рожден ден при него, тогава научих тази история.
На 14 октомври американски самолети заснемат разположени на територията на Куба балистични ракети. Специалисти са категорични: обсег на действие – 2 000 км. Ню Йорк,Вашингтон, Чикаго… всичко е в обсега.
Докладвано е на Джон Кенеди. Между него и Хрушчов се разменят телеграми.
Настъпват срещу Кенеди ястребите, Военнопромишленият комплекс.
В Москва по-млади членове на ЦК се опитват да озаптят Хрушчов, той не се огъва: „Кенеди ще клекне! Той е млад и неопитен!”
Идва часът на Александър Феликсов. Той е главният резидент на КГБ във Вашингтон. Под прикритие е като съветник в Посолството на САЩ. Работил по атомния шпионаж, той е вербовчикът на Юлиус Розенберг, с него стига до зет му Гринглайс, работещ в атомния център в Лос Аламос. Според Хрушчов това помогнало на съветските физици за атомната им бомба, но не кой знае колко.
Феклисов се познава с журналиста от АВС канал Джон Скъли и на 25 октомври го кани на питие в „Екзидентал”.
„Как е Хрушчов?”, пита Скъли. „Днес си пропуснах кафето с него…, – отвръща Феклисов – а ти от при Кенеди ли идваш?”
Скъли е близък, направо на „ти” и с Джон и с Робърт Кенеди.
Скъли споделя тайни от кухнята на Белия дом. Ястребите натискат Кенеди с действия, а не само с военната блокада на Куба. Феклисов: Оня от Кремъл е непредсказуем, а това ще му развърже ръцете.
Феклисов не е упълномощаван от никого за подобни контакти.
Джон Скъли също.
Александър Феклисов казва: „Хрушчов ще удари там, където най-не очаквате и най-много ще заболи: лавина от танкове и самолети ще срине Западен Берлин за нула време, а с ГФР ще се приключи за 48 часа… Уведоми Джон Кенеди за това, което ти казвам.“
Скъли се отправя към Белия дом. За него вратите винаги са отворени. Кенеди първо побеснява от „нахалството на един рутинен шпионин”.
„Не, рутинен. Той е главният шпионин на Русия!” – опъва му се Скъли.
„А ФБР къде е?”
„Не е лъжица за неговата уста”.
Журналистът също импровизира.
И Кенеди, и той.
Взема самостоятелно решение: СССР да изтегли ракетите си от Куба. САЩ ще снеме блокадата. Ще изтеглим нашите ракети от Турция, но след два месеца и тайно.
Извиква брат си Робърт и го изпраща в Посолството на СССР, но посланикът Анатолий Добринин не го приема.
Работата става дебела, казано по нашенски.
Скъли се връща в ресторанта и предава разговора и събитията на Феклисов.
Той отива в Посолството, среща се с Добринин, който не желае да го изслуша, защото имал забрана от Министерството на външните работи за каквито и да било разговори на тази тема с американците, Феликсов не свива знамената, нарича Добринин, че бил тук не за дипломация, а за провокация… И тръшва вратата.
По законите на шпионажа резидентът няма право за пряк контакт с радист.
Нарушава го.
И иска от една смела жена незабавен контакт лично с шефът на КГБ Семичастни.
Знае за търкания между него и Хрушчов.
Грамата е предадена.
Но Хрушчов мълчи два дни.
Скъли изказва съмнение към съвместните действия.
Късно вечерта на 28 октомври отново в нарушение на законите на шпионажа , радостната радистка влиза в „Екзидентал” и съобщава на резидента си, че Хрушчов най-сетне проявил разум и приема условията на Кенеди.
Скъли през глава тича към Белия дом.
До началото на ядрен удар срещу Куба по свръхсекретна заповед на Пентагона оставали 12 часа.
Това става ясно от разсекретени архиви след години.
Късно към полунощ Феклисов и Скъли си поръчват две бутилки най-престижни вина. „Заслужихме си ги!”, казва разузнавачът.
Тъжният епилог
След година и половина Феклисов е отзован. Личи пръстът на Добринин. Дават му преподавателска дейност в Института на КГБ. А е само на 50 години. И въпреки че ерата на Хрушчов е приключила.
Признание „Герой на Русия” получава едва през 1996 г. – вече е на 82. При това не за предотвратяване на Третата световна война, аз дяла му в т. нар. атомен шпионаж.
Почина преди 15 години.
Джон Скъли за кратко бе посланик на САЩ в ООН, но се върна в журналистиката.
Почина през 1975 г. на 77 години.
Накрая две оценки за Александър Феклисов от двама видни американци:
Джеймс Блайт, световноизвестен учен: „Феклисов изигра ключовата роля в най-голямото събитие на нашето време!”
Кевин Костнър, съветник на Джон Кенеди: „Феклисов бе супер шпионин. Главен разузнавач на КГБ. Доказа, че и сам воинът е воин!”
Борис Цветанов
