Спортен юбилей – Рууд Гулит на 60 години
Неговите победоносно веещи се плитки още са в съзнанието на запалянковците от втората половина на 80-те и първата на 90-те години на миналия век. Той беше идолът на „Милан“ и Нидерландия, а младите се стараеха да му подражават не само в прическата. Това бе „Черното лале“ Рууд Гулит, който на 1 септември ще навърши 60 години.
Макар че е роден в Амстердам, корените на неговите родители са от Суринам. Започва кариерата си като халф в „Мербойс“, а после един сезон играе в „ДВС Амстердам“. От 1979 до 1982 г. е в „Хаарлем“ и именно тук вече хваща набитото око на специалистите. Изиграва 91 мача, в които бележи 32 гола, което е сериозно постижение за възрастта му. И съвсем логично ненавършил 20 години, той е привлечен в гранда „Фейенорд“. За три години в Ротердам Гулит регистрира 85 мача и 30 гола, като през 1984 г. постига и дубъл – шампионската титла и купата, а същата година е избран за футболист номер 1 на Нидерландия. Любопитно е, че в този отбор тогава е великият Йохан Кройф, както и българската звезда Андрей Желязков.
През 1985 г. „Черното лале“ сменя фланелката на „Фейенорд“ с тази на „Айндховен“ и за два сезона при „филипсите“ увеличава актива си на 46 гола, отбелязани в 68 мача. Тези голове са с огромен принос за шампионските титли за тима през 1986 и 1987 г., а през 1986 г. Гулит отново е провъзгласен за играч номер 1 в страната на лалетата. Границите на Нидерландия вече са твърде тесни за нашумялата звезда и през лятото на 1987 г. Европа гръмва с трансфера на Гулит в италианския „Милан“. Това е и годината, от която започва възходът на „червено-черните“ от Милано начело с президента Силвио Берлускони и треньора Ариго Саки. А това е и годината, в която Гулит завоюва „Златната топка“ на Франс футбол“ за футболист номер 1 на Европа. В следващите шест години „Милан“ е абсолютният хегемон на Стария континент и в света. Шампионската титла през 1988 г. е последвана от Купата на европейските шампиони, Междуконтиненталната купа и Суперкупата на Европа, спечелени безапелационно в две последователни години – през 1989 и 1990 г.
Гулит повлича крак и в „Милан“ идват Ван Бастен и Рийкард, за да оформят триото на лалетата, за което и до днес се разправят легенди, подобни на тези за шведската тройка на тима Грен, Нордал и Лидхолм от края на 40-те и началото на 50-те години.
Той е един от знаменитата „летяща холандска тройка“, донесла голямата слава на „Милан“ в края на 80-те години. И докато Ван Бастен е вълшебният стрелец, а Рийкард подсигурява защитата, Гулит е важната трансмисия между отделните линии. Той организира, подава и бележи голове, а веещите му се плитки могат да бъдат забелязани навсякъде по терена. Атлетически сложен, той притежава отличен дрибъл и поглед върху играта, като стреля еднакво добре и с двата крака и с глава. В актива му са добавени нови две титли на Италия през 1992 и 1993 г., но фиаското на финала в Шампионската лига срещу „Марсилия“ през 1993 г. сякаш прерязва амбициите му.
Най-неочаквано той поема към „Сампдория“, но там се задържа само един сезон, макар че печели купата на страната през 1994 г. После пак се връща в „Милан“, оформяйки актива си на 59 гола, вкарани в 179 мача. Последният му италиански гастрол е отново в „Сампдория“, където общо записва 53 мача и 24 гола. Завършекът на кариерата му е в лондонския „Челси“, където изкарва три години и като играещ треньор. Затова и записва само 32 мача и 4 гола, но и тук прегръща трофеи – купата на футболната асоциация през 1997 г., както и Купата на носителите на националните купи през 1998 г. след победа над „Щутгарт“. Същата година обаче е принуден да напусне „Челси“.
Точно навръх 19-ия си рожден ден Гулит прави своя дебют в националния отбор на Нидерландия при загубата от Швейцария с 1:2 в Цюрих. Световните първенства през 1982 и 1986 г. са пропуснати по твърде нелеп и болезнен начин. Затова и европейският шампионат през 1988 г. във ФРГ е очакван с нетърпение. И „лалетата“ се оказват на висотата на предварителните прогнози. Въпреки загубата на старта с 0:1 срещу СССР, те продължават битката само с победи.
Полуфиналът срещу ФРГ е символичен реванш за загубата на „оранжевите“
на финала на „Мондиал-74“, като със същия резултат 2:1 е отворена вратата към финала. А там вече няма кой да спре машината на „Генерал“ Микелс към триумфа над СССР с 2:0. Автор на първия гол е Гулит, който засича с глава центрирана топка и поразява вратата на Дасаев.
Две години по-късно на „Мондиал-90“ „лалетата“ отново са амбицирани към европейската титла да прибавят и световната. Но прословутите вътрешни дрязги за премии отново са изострили обстановката и отборът вече не е така сплотен, както през 1988 г. Съперник на осминафинала отново са западногерманците, които не пропускат на свой ред да вземат своя реванш – и отново с „традиционното“ 2:1. Последното голямо първенство, на което Гулит участва, е „Евро-92“ в Швеция. „Оранжевите“ искат да дублират европейската си титла от ФРГ, но на полуфинала на пътя им се изпречва „червеният динамит“ от Дания и мечтите им остават мираж.
На 27 май 1994 г. Гулит играе при победата над Шотландия с 3:1 в Утрехт, но никой не предполага, че това ще му бъде последният мач в националния отбор. Разногласията му с треньора Дик Адвокаат се оказват непреодолими и той сам напуска лагера на тима в самото навечерие на „Мондиал-94“ в САЩ.
Страната е в шок, но и без него Нидерландия отстъпва едва на четвъртфинала на бъдещия световен шампион Бразилия. Така Гулит записва 66 мача и 16 гола с националната фланелка.
След края на кариерата си той продължава да е във футбола като треньор, като вече се е запознал с професията в „Челси“. Въпреки усилията му, треньорското поприще се оказва твърде висока летва за него. За по един сезон е начело на „Нюкасъл“, младежкия национален отбор, „Фейенорд“, „Лос Анджелис Галакси“ и дори „Терек“ от град Грозни. За кратко е и помощник-треньор на националния отбор. В последните години се изявява и като телевизионен коментатор.
Румен Пайташев
