
Пиша ви по повод на статиите „При джипитата – само със записан час” от доц. Антон Тонев и „Да се премахнат личните лекари и направленията” от Велика Тодорова, поместени в брой 17.
Личните лекари не бива да се премахват – те са назначени, защото са необходими. Има ги в много страни. Когато човек се разболее, най-напред ще потърси личния лекар, който ще установи какъв е проблемът и кой ще лекува пациента. Най-често лекарят изпраща пациента при специалист, като за целта му дава съответното направление. Именно за това не бива да се премахнат и направленията.
Дейността на личния лекар не трябва да се обвързва с определен ден и час за всеки пациент. Щом се разболее човек, трябва веднага да потърси личния лекар, в който и работен ден да е, независимо в кой час. Болестта не може да чака да дойде уреченият ден и час. Ето защо личният лекар трябва да приема всеки работен ден. Ако пациентът не може да го намери, тогава се обръща към спешна медицинска помощ.
От много години ползвам услугите на личен лекар и не съм забелязал пациенти да бъдат недоволни от това, че чакат пред кабинета на личния лекар. Нещо повече – ако някой се нуждае от спешна помощ, чакащите му дават ред да влезе с предимство.
Потребителската такса е нормална и не е проблем за пациентите – един лев за пенсионерите, 2,90 лв. за останалите и за всички по 5,80 на денонощие при клинично лечение. Не е необходимо да се увеличава.
Не е необходимо и да се ограничават посещенията при личните лекари. Броят им зависи от вида на заболяването. С въвеждането на електронните рецепти рецептурните книжки станаха почти ненужни. Смятам, че са ненужни и медицинските картони, освен когато пациентът се намира в друго населено място и се наложи да ползва медицинска помощ. Логично е социално слабите пациенти да получават известна добавка към пенсията за закупуване на лекарства, тъй като някои лекарства поскъпват.
В Югославия по времето на Тито лекарствата за югославските граждани бяха безплатни. Необходимо е да се помисли за подобна социална придобивка у нас. При решаване на подобни проблеми там – горе, трябва да се има предвид, че тук – долу, има бедни хора.
Славчо Атанасов
гр. Враца


