Чехът Иван Марек е една от емблематичните фигури във Видин в началото на миналия век
Градът и околностите треперят, половината власт е с разбойниците, другата половина се решава да действа
И до днес във Видинско, особено в селата Динковица, Градец, Плакудер и в гр. Брегово е жив споменът за злодеянията на една банда. Наречена е Динковската шайка не защото бандитите са от това село, а понеже върхът на престъпленията им е свързан с трагедия там.
Разказите за тази история са обраснали с много митология, а и измислици.
За да се възстановят събитията, трябваше да се търсят сверки на твърденията с официални документи. Ползвах преди всичко статии от вестник „Народен листъ“ през 1899-1900 г., излизал под редакцията на Найчо Цанов – политик, природозащитник и ловец. Извор са написаното, макар и оскъдно, от журналистката Соня Мачорска, разговори с общественика Ники Недялков, който предостави за списанието уникална снимка, легенди на краеведи (за съжаление недостатъчно прецизни), фондът в Държавна агенция “Архиви“ на видинския адвокат Трифон Панов (1846-1918) – революционер, другар на Ботев, първи дипломиран български юрист, адвокат и нотариус по време на събитията във Видин.
Обстановката е като в класически уестърн. Видинско живее в страх. Банда вилнее из околността, граби и убива.
Властта е с бандитите. „Стражарите са лъжесвидетели – пише вестник „Народен листъ“ – стражарските длъжности са им дадени за престъпни услуги, на полицейските пристави истинското им място е в тюрмата, те работят с престъпниците, а не против тях, има един пристав, който допреди половин година нямаше пари за тютюн, а сега е закупил стотици декари земи, полицията се ползва с репутация на най-долна шайка бандити, сега всеки гражданин се страхува да срещне стражар. Окръжният управител във Видин прекарва времето си в картоиграене по кафенетата или в партизанщина с радославовисти…“
Една вечер в кръчмата на Цеко Иванов „Червен рак“ се събират, отдалечени в ъгъла, четиримата най-известни ловци във Видин:
Иван Марек (1856-1933 г.), председател на ловното дружество и негов основател през 1888 г. Чех, тук от 1880 г. Учител по история, логика, психология, директор на Видинската мъжка гимназия, орнитолог. Създател на Видинския ловен парк (1896 г.), най-уникален за онова, а и за още дълго време в страната с 400 декара горички и полянки – любимо място на граждани и гости. Основател и на гимнастическото дружество „Юнак“. Видинчани го наричат „Чичко Марек“.
Тогавашният кмет на града Младен Иванов
Младен Иванов (1859-1905 г.), депутат във Второто и Третото Велики народни събрания, бивш кмет, привърженик на Стефан Стамболов. След 1894 г. противници искат оставката му, три пъти общинските съветници се противопоставят, накрая напуска сам, отвратен от завистта и партизанските страсти на радославовисти.
Третият от групата ловци ген.-майор Иван Цончев, комендант на Видинската крепост
Генерал-майор Иван Цончев (1859-1910 г.), опълченец, завършва Военното училище в София, служи известно време в Русия. В Сръбско-българската война е при Сливница. От януари 1899 г. е командир на бригада и комендант на Видинската крепост. Член от самото си стъпване в града на Видинската ловната дружинка.
За четвъртият от съзаклятниците инж. Тома Милев не можах да намеря данни.
Марек съобщава, че при него идвал Марин Тухлев от Динковица и казал, че знае поне някои от бандитите. Назовал имена. Генерал Цончев казал, че щом властта е в невъзможност, край на тези злодеяния трябва да сложат гражданите. Решават Младен Иванов да се срещне с нотариуса Трифон Панов за юридически съвет. Срещата става другата вечер в гостилница „Солун“ на Тома Георгиев.
Още на другата вечер четиримата се въоръжават с рязани „кринки”, доставени от Марек. Пушките са кавалерийски със скоби между цевта и дървената ложа, най-удобни за рязане.
Имало проблем с патроните, но по това време такива кринки са на въоръжение и в Румъния и лесно било да се снабдят.
Имали имената, устройват следене, закупуват коне…
Започват наказанията. Една тиха лятна нощ в дома на Сандо Станчулов влиза гост. Сядат едни срещу друг на малката тераска домакинът и Георги Вълков – бирник, от който всички околни села са пропищели. Той навсякъде демонстрирал недосегаемост и власт. Крещял по мегдани и кръчми: „Няма по-голям човек от мен в околията! Аз с княза, който за мене е цар, на лов за дивеч и на лов за жени, каквито не сте сънували, ходя!“.
С насилие, със заплахи и хвалби, че е царски човек, че тъпите селяни трябва да му целуват краката и пр., той дори не крие алчността си, пие в кръчмите без пари, извършва конфискации.
Бирникът казва на Сандо: „Преди оная история с брат ти и семейството му, знаеш ли, че се срещнах с него в кръчмата на Стефан Анчинин и му предложих да даде доброволно златото… Ако се бе съгласил, нямаше да има клане. Та сега тихо и кротко ми дай колкото ти е останало от онова предишното злато, иначе онова от дома на брат ти ще се повтори… Защото това, което наричат Динковската шайка, си има главатар и това съм аз. И ти вече твърде много знаеш, за да те оставя жив, тръгвайки си. Видя ме и семейството ти, така че решавай!“
И вади револвер.
Сандо е объркан – знае, че бирникът е мръсник, но пък чак да е главатар на бандата му идва в повече…
„Да знаеш още, че в дома на брат ти бях и аз, и имах и ятаган“.
Вълков се кани да каже още нещо, но в този миг пада по очи на пода. От гърба му стърчи голям ловджийски нож.
На терасата се появяват четирима маскирани мъже с рязани пушки, мълчаливо вземат трупа, единият само казва – „Нито дума!“, и изчезват, както са се появили.
След няколко дни трупът на бирника е намерен край селото, в полицията отчитат, че деянието е дело на някой, изнудван от него.
После се разчува за застрелян свиреп мъж по прякор Йон Белята. За намерен наяден от мравки и всякакви гадини полумъртъв Ангел Станин. Умрял в адски мъки. Застрелян е друг бандит – Венко Воловарина…
Скоро Видин и околностите си отдъхват.
Публичната тайна.
Колкото и тайно да действат отмъстителите, населението се усеща и поне отчасти разбира кои са спасителите му.
Младен Иванов бил избран месец след погрома на шайката отново за кмет.
Ако това може да мине за косвено признание за заслугите му, то има друго – пряко: десетилетия за Младен се казвало с уважение „тихият праведник“ и „честният романтик“. И още – „кметът, въвел Видин в ХХ век“. Единственият, приключил кметуване не с камари пари за себе си, а с лични дългове от заеми.
През 1905 г., все още кмет на града и сред най-добрите от ловците, Иванов заболява от рак на стомаха. Преди да замине за Виена на лечение – на 15 юли, предвиждайки смъртен изход, пише завещание, в което споменава, че завещава ловджийски принадлежности и оръжие на жена си, които да продаде, за да погаси дълговете му. Сред тях се оказали четири рязани кринки, други ловни пушки, ловджийски ножове, бинокъл и др.
В завещанието си записва накрая: „Служих на моя град и Отечеството безкористно. Исках да бъда, според силите си, само полезен на гражданите“.
Операцията във Виена не спасява живота на Михаил Иванов.
Видин запазва спомен и за Иван Марек. Гробът му е на входа на Ловният парк. Издигнат му е и паметник.
Борис Цветанов
