Явлението на Богородица във Фатима (Португалия) се смята за най-голямото чудо на ХХ век. Тя се явила за пръв път на три португалски овчарски пастирчета – 10-годишната Луция Сантос и нейните братовчеди – 9-годишната Жисмита и 7-годишния Франциск – на 13 май 1917 г. и ги запитва дали са съгласни да се срещат всеки месец на 13-то число до месец октомври същата година, когато ще се сбогува с тях. Те се съгласяват и числото 13 се превръща в емблема – символ на явленията. След като малките пастирчета разказват на местните ръководители за явленията, те организират масово посрещане и изпращане на Богородица и на 13 октомври 1917 г. над 50 хиляди души поклонници, предвождани от трите овчарчета, очакват появата на Богородица.
Вместо това изведнъж тъмни облаци закриват небето и завалява проливен дъжд, който трае само минута. Облаците изчезват, появява се слънцето и започва Слънчевото чудо – танцът на слънцето; то светва, угасва, завърта се няколко пъти наляво, след това обратно. Това явление е било видяно на разстояние до 40 км от мястото. Всички присъстващи наблюдават, учудват се и се молят. Явява се Богородица и казва: „Покайте се, обърнете се, молете се” и с вдигнати ръце се сбогува.
Слънцето се успокоява и започва да свети както обикновено. Това е последното явление на Богородица във Фатима.
През този месец и година – 13 октомври 1917 г. в Русия започва т. нар. Велика октомврийска социалистическа революция, променила живота на много хора по света.
На 13 май 1981 г. в сърцето на Ватикана на пл. „Св. Петър” в 17.17 ч. проехтяват изстрели, папа Йоан – Павел II пада в ръцете на придружителя си. Откаран е спешно в болницата, където губи много кръв. На косъм от смъртта е, но се възстановява по чудо. Прострелян е от турския терорист Мехмед Али Агджа.
На 13 май 2000 г. папа Йоан Павел II посещава Фатима и дарява на Светилището окървавената си риза и един от куршумите като реликва в чест на неговата закрилница – спасителка Богородица.
Днес Светилището във Фатима се посещава годишно от над 5 милиона посетители – богомолци, поклонници, туристи.
Петър Кочумов
