Камбаната бие! Бие силно със стари и нови парливи въпроси! Управници, хора, чувате ли я! Около нас се развиват „Специални операции” и „Операции по въздържане”! Къде са нашите бомбоубежища, имат ли врати, прозорци, вентилационни уредби, ток, вода оборудване, или са пълни с боклуци? Населението знае ли къде са? Кой отговаря за тях, има ли план и организация за работа, оповестяване и настаняване? Или го има само на хартия и то от преди 30 години? Проигравани ли са скоро вариантите? Ако има конкретен план, организация, има ли гаранции, че всичко ще проработи и протече нормално?
А мобилизацията, кой ще я извърши? Доколкото знам, има само един човек, който отговаря и за четирите селищни системи. И той идва само като в командировка. Кой и за къде първо ще му подпише командировката? Къде по-напред ще отиде човекът? Преди имахме радиоточки, с които по-рано се оповестяваше, или ще ползваме още по-старата система от Балканската война 1912-1913 г. с „викачи”. Но сега ракетите летят много по-бързо от бягащите „викачи” и техните леки коли. Или пак ще казват: Ползвайте сайта на общината, или с GSM? Ами ако спрат бензиностанциите и електрическият ток, и се включи заглушаването на електронните устройства? Какво ще правим тогава? Или ще мислим, когато завият сирените? Но тогава ще е много късно. Като предварително знаем, че на някои български длъжностни лица мисленето е много бавно, а на други новоизлюпени „хибриди” то изобщо липсва, тежко ни…
Какво ще се прави с тези, които ще се строят под славния български флаг, когато се обърне с червеното нагоре, а не са служили в новата ни българска армия? Ще има ли време да им се покаже как се държи АК-47, кое е цев, кое е приклад и как се слагат патрони, пълнители, и как се прикладва? Какви чорапчета ще слагат н крачетата си и как ще носят цялото си оборудване, което за някои ще е по-тежко от собственото им тегло? Кой ще им оправи маникюра, когато свирне тръбата, или ще слушат старата песен на нов глас „Батальонът се строява за последен път”! Но трябва да имаме кураж. С доста мъки и дни сглобихме един батальон. Дано сглобим поне още един и да е навреме.
А как са складовете с военновременните запаси, пълни ли са и дали са опреснени? Да не би някои нашенски „хитреци” да са ги изпразнели пак, както се е случвало в нашата „славна” история, че то в мътна вода най-много и лесно се лови риба.
Хора, чувате ли! Камбаната бие за нас, за вас, за всички! Сега ние приемаме чужденци и е добре за тях, нали сме хора, славяни със широки души и състрадателни, а нас кой ще ни приеме, ако стане нужда? От всякъде сме обградени от българска, но враждебна територия. Кой ще ни съжали и приюти, като никой не ни люби на Балканите, а големите „братя” не искат бедни и неверни. Сега трябва да играе Хаджигенчовата пръчка, а не после да гоним зайчето, когато прехвърли баира. Или още по-точно след дъжд качулка, когато ще е настъпило редуцирането на малкото останало застаряващо българско племе. Това не е страх, нито всяване на паника. Това е зов да чуем камбаната, докато не е станало късно.
Хора, гледайте, слушайте, камбаната бие! Това е нашата камбана и тя не бие за молитва. Тя е зов за нас, за българите, за млади и стари, за бедни и богати, за болни и здрави. Тя бие за всички и най-вече за българското племе.
Атанас Куманов
Написано на 3 март 2022 г.
