Владимир Червенков с майка си и баща си
Годината е 1952. Владимир Червенков е студент в Машинно електротехническия институт. В Москва е със сестра си Ирина, която следва в Държавния институт „Ломоносов”. И баща им непрекъснато се кара на майка им, която тайно им праща в колегите и „глезотии”.
Докато Ирина е тиха, скромна, затворена (такава остава до края на дните си), Володя е момче почти винаги душа на компаниите, обикаля заведения на Арбат, дружи с артисти и писатели, разказва вицове, каквито други не смеят да си ги и помислят. Но нито е скандалджия, нито пияница. Един ден в ресторант се запознава с Кира. Тя е студентка в Института по оперативна хирургия „Пирогов”. Малко е да се каже, че е красавица. В своите спомени дъщеря й Альона ще я определи „шармантна”.
И започва една голяма любов.
Двамата са навсякъде заедно.
Двадесетгодишното момиче дори води Володя у дома си, нещо не толкова обичайно в ония години. Но има проблем: тази любов е обречена: в СССР са забранени браковете с чужденци. Изключение никому, дори самият Сталин ще си има проблем с дъщеря си Светлана. Веднъж ще има изключение и то ще е за дъщерята на Антон Югов и сина на Михаил Шолохов.
Кира намира временен изход, представя младежа като асистент режисьор в Ленинградски театър. Майка ѝ е артистка и Володя ѝ допада.
Скоро дори започва да се говори за сватба.
Владимир е очаровал Кира, води я из заведенията на московския бомонд, това ще ѝ остане спомен завинаги, защото тя скоро ще се отдръпне завинаги от публичния живот.
С изпепеляваща и водеща към безизходица любов ще се свърши същата тази година, когато в гардероба на Дома на актьора един млад, очарователен мъж ще подаде палтото на Кира, докато Володя е увлечен в разговор с майка ѝ, тя е довела тук младите, нали е артистка, а той трябва да се прави на режисьор.
Кира Андреевна и Юрий Яковлев
Този мъж е една от бъдещите легенди на съветското и руско кино Юрий Яковлев (1928-2013). За да разберем Кира, ето какво казва за Юрий Альона: „… имаше магнетично влияние, нямаше жена, която да не се опитваше да му повлияе и той обикновено не устояваше… беше мъжествен… “
Той току-що е завършил „Вахтангов” и се снима в култовия филм „Скендербег “.
Следва нова среща на концерт на Чайковски, Яковлев зарязва тогавашната си приятелка Галина и започва любовна връзка с Кира.
Владимир все вярва, че любимата му, с която го свързват незабравими изживявания ще се върне, но един ден консервативната майка на Кира заварва двамата с Юрий в леглото и думата ѝ е: „Ами женете се, бе!”
Те ще сключат брак, но това няма да е краят на Кира- Володя.
Кира забременява, но роденото момченце не преживява и месец. Причината е резус факторът между двойката.
От тук насетне животът на Кира тръгва надолу. Резус факторът е дамоклевият меч над нов опит за дете. Но по-съкрушителни са любовните увлечения на набиращия популярност артист, както и не по-малко фаталното му увлечение по алкохола.
И на този фон на отчаяние отново се появява Володя.
И той, често прескачащ до Москва като инженер в завод.
Най-тежка за Кира е 1960 година. С положителност и за Владимир. Кира окончателно е зарязана от Юрий, той върти любов с дъщерята на известния Аркадий Райкин Екатерина, живее с нея. Играе ролята на поручик Ржевски в очертаващия се като хит филм „Хусарска балада”. Володя тежко изживява отстраняването на баща си от високите постове в Партията и държавата.
Утеха и за двамата е краденото време за любовта им.
На 2 юни 1961 г. Кира ражда дъщеричка. Законно от Юрий Яковлев, ще носи фамилията му, но е странно: няма вече резус фактор. Ще ѝ даде име Елена. Само вметвам, не само нейната майка, но и майката на Володя се казва Елена. Все още законният ѝ съпруг от месеци го няма, няма да я посети дори и в родилното.
Ще минат години и по съвет на Кира артистката от театъра на сатирата в Москва ще се преименува в Альона.
Все в тая 1961 г. почти по едно и също време Екатерина Райкина ще роди момченце от Юрий Яковлев.
От тук насетне между двамата няма да има нищо. Кира няма да присъства дори на погребението му.
Скоро Яковлев ще сключи брак с Катя, но няма да е траен, ще се разведе отново, за да се ожени за Ирина Леонидовна, артистка.
Може би Кира е била склонна да се съберат с Володя.
Но тя е забелязала, че той не е момчето от 1952 г. Това е мъж, търсещ изход от стреса, който изживява, в алкохола. Вече е живяла с алкохолик. Два пъти в една вода нямало да влезе, ще каже след време.
И приема предложението на журналиста международник Николай Константинов Иванов, надежден и порядъчен човек, към когото Альона няма да скрие, едва ли майка ѝ е изпитвали кой знае каква любов. От тук нататък животът ѝ ще тече не само далече от суматохата, ще тече далече и от Москва. Ще живее години наред заради работата на съпруга си, от когото ще има момче, в Германия, Дания, Исландия, Финландия и Норвегия.
Владимир ще изживее всичко болезнено. Ще търси утеха в алкохола. През 2012 г. Кира Андреевна, вече на 80 години, за първи път ще сподели за връзката си с Володя, руски журналисти ще я изопачат, български съвсем. Володя ще се ожени за красивата Кремена, дъщеря на професор Асен Хаджиолов. Тя ще се прояви и като историк. Няма нищо вярно, че имал безкрайни любовни връзки с шавливи съпруги на видни личности.
Альона, която отначало следва журналистика, ще се прехвърли в театралната академия, ще стане една от най-известните съветски и руски актриси, през 2008 г. ще получи звание „народна артистка на Русия”.
Стигнахме до нелепата смърт на Володя.
На 22 септември 1965 г. Владимир Червенков пада неволно от четвъртия етаж на сграда на площад „Славейков“.
Вълко Червенков никога не произнасял пред дъщеря си Ирина широко тиражираната измислица: „Убиха го.“
Борис Цветанов
Кира с дъщеря си
