Никита Симонян на 95 години
Прието е да се казва, че след 80-годишна възраст всеки ден ти е даден от Господ. Ако когато навършиш 95, със сигурност си вечерял със самия Господ. Това в пълна степен важи за славния ветеран на руския футбол Никита Симонян, който стигна до тази кота на 12 октомври.
Той започва кариерата си в „Динамо“ (Сухуми), а после изкарва два сезона в „Криля советов“. Цяло десетилетие от 1949 до 1959 г. Симонян носи с гордост фланелката на московския „Спартак“, с който става шампион през 1952, 1953, 1956 и 1958 г., както и носител на купата през 1950 и 1958 г. Притежава изключително голмайсторско умение и често огорчава противниковите вратари. Освен това е бърз и техничен с добър избор на позиция пред вратата на съперника.
Три пъти е голмайстор на първенството – през 1949 г. с 26 гола, през 1950 г. с 34 гола и през 1953 г. с 14 гола. Общо изиграва 286 мача, в които бележи 186 гола.
Никита Симонян има 20 мача и 10 гола в сборния отбор на СССР в периода 1954-1958 г. С него участва на олимпийския турнир през 1956 г. в Мелбърн, когато СССР завоюва първото място. Две години по-късно е в отбора, който достига до четвъртфинал на световното първенство в Швеция. И когато години по-късно той бе запитан кой треньор му е направил най-силно впечатление, той без колебание отсече – Феола. Неслучайно стратегът на златния бразилски отбор от 1958 г. Висенте Феола го бе впечатлил най-много с умението да ръководи своя тим.
След края на кариерата си Симонян се посвети на треньорската професия. На два пъти беше начело на московския „Спартак“ – от 1960 до 1965 г. и от 1967 до 1972 г. С него стана шампион през 1962 и 1969 г., както и носител на купата през 1963, 1965 и 1971 г. През сезон 1973-1974 г. ръководи ереванския „Арарат“ и постига забележителен дубъл – шампион и носител на купата през 1973 г.
Още веднъж е начело на „Арарат“ през сезон 1984-1985 г., а през 1980-1981 г. е треньор на одеския „Черноморец“.
От 1977 до 1979 г. Никита Симонян е на кормилото на сборния отбор на СССР. На световните първенства през 1982 г. в Испания и през 1986 г. в Мексико той е един от директорите на тима. През 1992 г. става първи вицепрезидент на Руския футболен съюз. От 2003 до 2004 г. е началник и главен съветник на националния отбор на Русия. Беше и президент на Руския футболен съюз. За огромния си принос в развитието на футбола е носител на орден на ФИФА „За заслуги“.
Румен Пайташев
