През настоящата година се навършват 145 години от гибелта на великия български поет, публицист и революционер – легендарния национален герой Христо Ботйов. Той загива в борбата срещу чуждото иго по време на Априлското въстание от 1876 г., което основателно се смята за най-ярката проява на българската национално освободителна революция през ХІХ в.
Навършват се също 145 г. от рождението и 115 г. от ранната смърт на Иванка – единствената дъщеря на Хр. Ботйов.
Както е известно, през средата на 1875 г. Хр. Ботйов създава семейство с Венета Минчева Визирева, родом от Търново. По това време, след като е напуснала първия си съпруг, заедно с малкото си дете Димитър, тя живеела в Букурещ при вуйчо си – българския владика Панарет Погониански (Панарет Рашев). Българската църква и жилището на владиката се намирали на втория етаж на сградата на ул. „Кълърашилор” 16 в румънската столица. На първия етаж пък се помещавало българското училище, открито, заедно с църквата, през 1869 г. В това училище през 1873-1874 г. бил учител и Хр. Ботйов и тогава вероятно става запознанството му с бъдещата му съпруга.
През средата на 1875 г. Венета напуска спокойния и охолен живот във владишкото жилище и споделя трудния живот и съдбата на великия публицист и революционер. От тяхната любов на 13 април 1876 г. се ражда детето им, наречено на името на Ботйовата майка – Иванка. По това време Хр. Ботйов е всецяло погълнат от подготовката на голяма въоръжена чета, която да се притече на помощ на въстанието в България. И на 13 май 1876 г. , едва месец след раждането на детето си, той заминава от Букурещ за Гюргево, където на 16 май с група въстаници се качва на австрийския параход „Радецки”. Там пише и прощалното писмо до семейството си, станало по-късно известно на всички българи и което завършва с думите, отправени към жена му: „…гледай Иванка и помни любящият те Христа.”
След освобождението на България Венета и невръстната й дъщеря заминават за Търново. В първите години животът им е съпроводен с много трудности и оскъдица, лишени от материалната подкрепа на вуйчото-владика, който не одобрявал връзката на племенницата си с поета революционер.
След няколко години владиката променил отношението си и семейството било материално осигурено. Първоначалното си образование дъщерята на Хр. Ботйов започва в Букурещ, когато с майка си се завръщат за кратко време в румънската столица, но след смъртта на владиката, тя продължава учението си в Търново, където семейството й се установява окончателно.
През 1890 г. заедно с майка си Иванка присъства във Враца на откриването на паметника на нейния баща и неговите четници. Там, в присъствието на княз Фердинанд, на министър-председателя Стефан Стамболов, на оцелелите Ботйови четници и на хиляди граждани, тя произнася прочувствено слово в чест на героите от 1876 г., загинали за освобождението на отечеството.
На следната година, с подкрепата на княза, тя постъпва в девически пансион във Виена, но скоро го напуска и заминава да продължи образованието си в Женева, където през 1895 г. завършва с отличие Ecole secondaire et superieure de jeunnes filles. Още същата година се завръща в Търново и е назначена за учителка по френски език в девическата гимназия. Младата учителка работи там една учебна година, но спечелва симпатиите и уважението на своите ученици и колеги. „Иванка Ботйова – разказва нейна ученичка – беше наистина прекрасна мома: висока, стройна, лице-изразително, очи големи, кестенява, коса буйна…с пъргав вървеж и винаги леко усмихната… За всички нас тя беше образец на справедливост и човечност.”
Но жаждата й да получи по-високо образование я отвежда през есента на 1896 г. отново в Женева, където започва да учи социални науки в университета. Както свидетелстват нейни състуденти Иванка била „най-именита и най-интересна” (Петър Нейков) сред българките, учещи се по това време в Женева; тя правела впечатление на „мома умна, жадна да се учи, и която след завръщането си в България показа и влечение към обществена дейност” (Симеон Радев). В края на 1899 г. Иванка завършва успешно следването си с титлата „лисансие” и се озовава отново в Търново. Тук се изявява с разнообразна народополезна дейност: става член на местното читалище „Надежда” и взема дейно участие в различните негови културно-просветни начинания. Още през 1900 г. се включва активно в дейността на Търновското македоно-одринско дружество, което подпомагало освободителните борби на българите в Македония и Одринска Тракия, останали под османска власт. Участвала е и в ръководството на дружеството, а през 1902 г. е избрана за делегат на конгреса на организацията, проведен в София. Освен това, заедно с майка си, предоставят част от къщата си за клуб на дружеството, както и съхраняват в дома си оръжие и припаси, предназначени за бойците, сражаващи се с поробителите.
Иванка Ботйова била и сред организаторите на народен университет в Търново и негов редовен лектор, който имал за цел да подпомага самообразованието и културното издигане предимно на младежи и на работническите слоеве от населението. Неведнъж тя давала израз на будното си гражданско съзнание и на съчувствието си към онеправданите и слабите. „Там, където идеалът се издигаше в обществените борби, Иванка бе винаги на негова страна”, спомня си Илия Янулов, неин близък. Високо образована, тя притежавала богата библиотека (от предимно френска и руска литература) и продължавала самообразованието си, изучавайки задълбочено редица световни мислители и творци. Но най-много обичала поезията на баща си, която рецитирала с вдъхновение. Прочее Иванка Ботйова се откроява като високообразована личност с обаятелни общочовешки и граждански добродетели, въодушевявана от напредничави идеи за свобода и справедливост, от искрени родолюбиви чувства и стремление за безкористно народополезно труженичество. Неслучайно в писмо от 24 януари 1906 г. до дружество „Ботев” в Калофер тя изтъква, че „нашата национална задача още не е завършена, общите отечествени интереси на целокупна България и днес все още имат голяма нужда от горещ патриотизъм, от еднаква енергия и самоотверженост.” Думи, които не са загубили актуалността си и днес!
За своя важна житейска мисия Иванка смятала издирването и обнародването на цялото литературно и публицистично творчество на своя баща. С тази задача тя се заема енергично особено след омъжването си (в началото на януари 1906 г.) за д-р Стоян Христов, завършил университет в Белгия и защитил докторат по икономически науки. В работата по установяването и издаването на съчиненията на Христо Ботйов активно участие взел и Иван Клинчаров, книжовник, публицист и историк. За жалост Иванка не дочакала отпечатването на тома с произведенията на баща й, за което отдала много сили и време. В началото на месец ноември тя неочаквано тежко заболяла от гърло. Болестта се оказала фатална – антракс – и въпреки усилията на лекарите, на 7 ноември 1906 г. тя починала.
Така, без да може да посвети изцяло своите огромни знания, сили и дарования за още много общополезни дела, завършила краткия си земен път достойната дъщеря на великия българин.
Проф. Николай Жечев
