Русенската фамилия Хрулеви е дълбоко свързана с възрожденското и революционното движение у нас. Корените на рода водят от Лясковец, където през 1821 г. се е родил Тодор Теодоров Хрулев.
Първоначалното си образование получава в манастира „Св.Петър и Павел” при отец Максим Райкович. През 1842 г. пристига в Свищов и става прислужник на известния учител Христаки Павлович в „Славяноелинското училище”. Павлович бързо оценява педагогическата дарба на младия човек и го прави свой помощник. Благодатната атмосфера помага на Тодор Хрулев да се развие и като вещ книжовник. Превежда, съставя и пише редица учебници и помагала за началните и взаимните български училища. Г. А. Кърджиев пише: „Тия учебници бяха чудо от 1858 г. книжки, които ний зубрехме с голяма охота и с радост, защото бяха писани с хубав език и разправяха за достъпни, интересни и мили работи…” Най-значимото си книжовно дело бележитият свищовски просветител извършва през 1856 г., когато преработва „Софронието”.
През 1803 г. Софроний се залавя с едно родолюбиво дело – да издаде книга за „неучении человеци и жени, и деца” т. е. за обикновения български народ. За да осъществи начинанието си Софроний за първи път в българското книгоиздаване организира подписка за набиране на „спомоществуватели” (хора, които предварително заплащат още неизлязлата книга). Отпечатването на книгата започва през април 1806 г. в печатницата на епископията в град Римник (Римнику Вълча), разположен в Южните Карпати в чудно красива местност, осеяна с много стари манастири, параклиси и исторически паметници. Печатницата е създадена от епископ Антим Ивириянул през 1705 г. Първата новобългарска книга е типографисана от Димитрий Попович и сина му Георги. Върху набирането на текста са работили Тодор Стоянович от Видин, Димитри Николаевич от София и Калчо Попниколов от Дряново. „Кириакодромион, сиреч „Неделник” е отпечатан в 1000 екземпляра и излиза от печат през ноември 1806 г.
Като печатарско произведение книгата представлява фолиант (книга с голям формат) и е с издателска подвързия, което е рядкост сред старопечатните ни книги. Както заглавната, така и текстовите страници са обрамчени и това им придава особена красота. За доброто оформление на книгата допринася и фронтописът на заглавната страница, на който е изобразен младият евангелист Йоан, заменен в следващите издания с портрета на Софроний.
Интересна и малко известна подробност е, че истинският живот на „Софронието” започва след второто му издание в Нови Сад през 1856 г. – дело на свищовския учител Тодор Хрулев. Той преработва текста в наистина чист, говорим, народен български език. Ето какво сам е написал в предговора: „Евангелие поучително за сичките недели през годината, за господните и богородичните празници, и за големите светии. Събрал от славянски и от гречески Софроний Епископ Врачански, родом от Котел, и съчинил на български език в 1806 г. обаче много неразумително. А сега преписано и поправено на чисто български език от свищовския учител Тодор Теодоров Хрулев. А прегледано добре от най искусни учители. А печатано от Иованна Стоянова Свищовченина, който е родом от с. Мердана в Търновско. За душевна и телесна полза на православните християни. В книгопечатницата Др.Дан.Медакова в Нови Сад 1856 г.”
След творческата преработка на Хрулев „Софронието” за кратко време става изключително популярна сред народа и до Освобождението претърпява още две издания, а след това още пет. Делото на Хрулев има и друго измерение. Преработеното „Софроние” отприщва творческите сили на цяла плеяда от възторжени възрожденски писатели, издатели и печатари. Иван Богданов сочи, че до „Неделника” – за три столетия са излезли само 80 книги, а от 1806 г. до Освобождението техният брой достига внушителната цифра 2000.
За патриотична реч, насочена против гърците, произнесена през 1863 г. в свищовското село Карайсен, Хрулев е арестуван и затворен за кратко време в русенския затвор. От това време датират близките му връзки с Раковски, подхранвани от обилна кореспонденция. През лятото на 1864 г. той получава сандък с книги от Одеса, изпратени от неговия съгражданин Павел Калянджи. Турските власти използват това като повод да го арестуват и обвинят „не като противник на гръцките пакостни владици, а като комита, като душманин на Султана”. Закаран в Русе, той отново е съден и изпратен на заточение в Диарбекир, където почива на 30 януари 1865 г.
Хрулев имал пет деца – Иван, Елена, Евгеница, Кръстю и Александър. След гибелта му свищовските родолюбци подпомагат с каквото могат семейството му. Най-големият син Иван е настанен на работа като чиновник в митницата, а Кръстю е изпратен да учи в Одеса. Пламва Руско-турската война. Воден от най-възвишени патриотични чувства деветнадесет годишният Кръстю се записва в българското опълчение и храбро воюва при Стара Загора и Шипка. След Освобождението Хрулев работи в Търновската и Софийската пощи. По време на Сръбско-българската война през 1885 г. отговаря за телеграфната връзка между началник-щаба на армията Рачо Петров и началника на Западния корпус Аврам Гуджев. След войната Хрулев е началник на телеграфопощенските станции в Свищов (1888), Варна (1896) и Русе (11.I.1904).
Според някои източници той съхранил телеграмите, свързани с русофилския бунт, които по-късно стават ценни исторически документи. През 1905 г. Хрулев се жени за Здравка Тевекелева, дъщеря на русенския търговец Йордан Тевекелев. От брака си има три деца – Вяра (1906), Тодор (1907) и Люба (1909). След пенсионирането си като дългогодишен началник на русенската поща Хрулев се отдава на търговска дейност като става съдружник на Велико Тевекелев – брат на неговата съпруга. През 1930 г. основава комисионерска кантора под фирмата „Хрулев-Ангелов”. Както разказва неговият син Тодор Хрулев, той става гарант за три милиона лева на русенския търговец Исак Алкалай, който междувременно заминал за Виена и не се върнал в Русе. Сроковете на полиците изтичат и Хрулев е трябвало лично да изплати гарантираната сума, която с лихвите възлизала вече на 3,8 млн. лева. Получава сърдечен удар и на 17 август 1937 г. почива. Погребан е с военни почести. Синът му продава всички недвижими имоти и семейни скъпоценности, за да изплати дълга и запази бащиното име неопетнено.
Боян ДРАГАНОВ
