Детството и младостта ни минаха в дефицити всякакви – нямаше като започнем от хранителните продукти – плодове, зеленчуци – в магазина моркови, картофи и т.н. имаха повече кал от собственото им спаружено тегло. Понякога пускаха – това беше ключовата дума , т. нар. специални стоки (почти виц, но действителен случай – шведка попитала за какво е опашката – дават банани, рекли й, а тя отговорила, че предпочита да си ги купи вместо да се бие на такава опашка). В месарницата пък беше само бай Пешо – ако си му близък, може да се уредиш за добра мръвка, а когато веднъж седмично пускаха карантия, опашката обрамчваше три улици около магазина.
Дефицитно беше всичко. Като пуснеха нещо – я по-модерна дрешка в ЦНСМ или „Валентина“ или пък, макар и безбожно скъпи обувки, жените се избиваха. Ех, как завиждаха на съседка, чийто мъж от командировка на Запад е донесъл нещо по-лъскаво, а децата подсмърчаха, че съседчето има шарени дъвки, да не говорим за бленувани дънки…
Дефицитни бяха и колите – до двайсет години държавата ти държи 1000 лева депозит, и жилищата – какви ли не шашмании правеха хората, та да докажат, че са жилищно притеснени, и да се сдобият с ключ за заветната панелка…
Но най-дефицитни бяха свободата, законността, справедливостта, моралът. Другарският съд раздаваше ред и акъл. А от сутрин до вечер се лееха изобилно пропагандни лозунги, лъжи и заблуди – като насочваха взора на народа в дългобойни програми за отвъдхоризонталното светло и богато бъдеще, зад гърба му и всъщност на негов гръб и сметка построиха комунистическото си настояще.
Която матрица май си остана най-устойчивият метод за манипулативно управление.
И няма защо да се чудим, че днес, когато магазините са пълни със стока, парите у народа пак са кът. Защото, расли в дефицитно време, ощетени откъм демократични ценности, се оказаха днешните управленци. Не забравили лоши навици и лъжовни повици, и не научили как се съблюдават демократични правила.
Като има политдефицити у управляващите, няма как справедливостта да не е дефицитна и днес.
Обзрник
