„Фанатичен ратник и тълмач на символизма” – Това е определението, което му дава писателят Петко Росен.
„Благодарение на нашия символизъм българският дух трептя в унисон с великото в европейската духовност. Това е една от неговите най-големи гордости. Ние чувстваме нашата малка страна приобщена към голямото семейство на културните народи и общественост.“
Из „Делото на българския символизъм” от Иван Радославов
Иван Радославов е роден на 31.XII.1880 г. в Горна Оряховица, където баща му Радко Маринов Радославов се е установил като учител точно в годината на Освобождението (1878).
В гимназията във Велико Търново Иван е съученик с Петко Юрданов Тодоров. Чете усилено Плеханов и Маркс, но левите му увлечения се съчетават с болезнения отзвук на вестта за убийството на Стефан Стамболов, чийто съратник е бил баща му. Иван Радославов посвещава на мъртвия апостол и държавник свое стихотворение елегия.
Участието му в ученически протестни движения го злепоставя в очите на училищното ръководство и той трябва да разчита на чичо си Минко Радославов, за да завърши VII гимназиален клас в София. Тук заедно с приятелите си от Търново се потапя в живота на литературната бохема, запознава се с Яворов, Константин Величков и с видни представители на революционните македонски кръгове.
През 1902 г. Иван Радославов заминава за Женева, Швейцария, където следва право, като се уговаря с варненския издател К. Евстатиев да издаде свои преводи срещу приличен хонорар. Живее и странства ту в Женева, Берн, Брюксел, ту в Берлин, Виена и Париж. Свързва се с руски емигранти социалдемократи. Среща се с Плеханов, присъства на събрания, на които говори Ленин. Учи в Лозана, Брюксел, където става член на руската емигрантска социалдемократическа партия. Не завършва юридическото си образование, но се запознава с естетиката на френския символизъм, която по-късно силно ще повлияе на литературната му ориентация.
След завръщането си в България през 1907 г. става член на социаллибералната група на Георги Бакалов, Димитър Полянов, Павел Делирадев и др. Работи в сметководното бюро към Министерството на финансите. По време на Балканската война е редник и се бие при Бунар Хисар и Чаталджа. Участва в Междусъюзническата и Първата световна война, редактор е в Телеграфната агенция и кореспондент на 8-ма Тунджанска дивизия. От Дирекцията по печата, където постъпва през 1914 г., е аташиран към дипломатическата комисия за защита на българската кауза и развива активна публицистична дейност (1917). Завръща се в България след капитулацията през 1918 г. и подава оставка, но по-късно е повикан от Александър Стамболийски да заеме поста началник на Телеграфната агенция. След това поема цялото управление като директор на печата. Член е на БЗНС от 1918 г. Редактира изданието на българската мисия „Correspondances Balkaniques”, в което обнародва страстни полемични статии и „Открито писмо” до Анатол Франс.
Сам Иван Радославов сочи за начало на литературната си дейност отпечатаните стихове през 1894 г. в ученическото списание „Извор” (Русе). Сътрудничи на списанията и вестниците „Ново време”, „Работнишко дело”, „Родно изкуство”, „Наш живот”, „Звено”, „Съвременна мисъл”, „Хроники”, „Театрален свят”, „Художник”, „Демократически преглед”, „Завети” и др.
През 1912 г. в сп. ”Нов живот” на Антон Страшимиров е отпечатано писмото на Иван Радославов до Петко Юрданов Тодоров, озаглавено „Бодлер или Тургенев”, което се счита за първия манифест на символизма у нас. През 1913 г. в едно свое писмо до Николай Лилиев споделя идеята си за бъдещо списание, което да се превърне в печатен орган на българския символизъм.
Първият брой на списание „Хиперион” излиза на 1.IV.1922 г.със заглавна корица в античен стил от Борис Георгиев. Две години то се редактира от Теодор Траянов и Людмил Стоянов, а останалите осем – от Траянов и Радославов. В кръга „Хиперион” наред с имената на Траянов, Трифон Кунев, Николай Райнов се срещат поети като Атанас Далчев, Димитър Пантелеев и Николай Хрелков, а също така Магда Минчева, Люба Касърова, Вера Бояджиева, Георги Караиванов, Теодор Дюлгеров, Александър Карпаров, Иван Камбуров – Фурен, Янка Митева, Николай Фол и др. Популяризира се творчеството на Жерар дьо Нервал, Шарл Бодлер, Стефан Маларме, Емил Верхарн, Морис Метерлинк, Жорж Роденбах, Анри дьо Рение, Едгар По, Оскар Уайлд, Данте Гейбриъл Росети, Уилям Блейк, Райнер Мария Рилке, Хуго фон Хофманстал, Реми дьо Гурмон и др.
Иван Радославов отдава значимо уважение и към класиците на нашата литература, като публикува портретни скици за Ботев, Вазов, Каравелов, Захарий Стоянов, Алеко Константинов и Тодор Влайков.
Иван Радославов умира на 5.Х.1969 г. в София.
Д-р Александър ТОНЕВ
Получерните три предпоследни абзаца да бъдат в каре
