Само Господ може да сътвори един нов Пеле!

 Пеле на 80 години

 

 Пеле и Румен Пайташев

            Пеле! Име, превърнало се приживе в легенда! Трикратен световен шампион (единствен в света!) с Бразилия през 1958, 1962 и 1970 г. Спортист номер 1 на света през 1970 г., а през 1980 г. в анкета на списание „Екип Магазин” е определен за спортист номер 1 на ХХ век в света. В анкета на ФИФА е определен за футболист номер 1 в света за ХХ век. Най-великият футболист за всички времена, провъзгласен за Крал на футбола, ще навърши 80 години на 23 октомври.

            Понеже за него се знае всичко, ще разкажа как успях да направя първото си интервю с Краля Пеле. На „Мондиал-90” в Италия ден преди четвъртфинала Аржентина – Югославия във Флоренция търся хотела, в който Пеле е отседнал. Тръгвам с градския транспорт и слизам на последната спирка, след която вече може да се върви само пеш. Часът минава 23 и след около 15-ина минути имам усещането, че вече излизам извън града. Влизам в аптека, открила се пред очите ми, и моля за телефонна връзка с въпросния хотел. От рецепцията ми отговарят, че ще ме свържат с Пеле. Изтръпнал от напрежение, чувам басов мъжки глас в слушалката и питам дали разговарям с Пеле. „Не, не съм Пеле, аз се казвам Беле и мнозина са ме бъркали с този прочут футболист” – прокънтява от отсрещната страна на жицата. Затварям телефона с усещането, че малшансът постоянно ме преследва.

            Четири дни преди финала Германия – Аржентина пристигам в Рим. „Сега или никога!” – си казвам убедено. Бързо разбирам, че Пеле има апартамент в хотел „Екселсиор”. Вече минава 22 часа, когато Пеле изненадващо се появява във фоайето в ослепително бял костюм и със светкавична бързина се отправя към асансьора. Разполагам само със секунди, докато се отвори вратата – отправям му молбата си, но той поклаща отрицателно глава, тъй като го чакали за вечеря. А после безшумната паст на асансьора го скрива от очите ми – сякаш един мираж се появи и изчезна!

            Идва заветният 8 юли 1990 г. – денят на финала. Това е вече последният ми шанс! В хотел „Екселсиор” гъмжи от влизащи и излизащи височайши особи, но никоя от тях не ме интересува. Пред очите ми е само Пеле! Импресариото Елио Ваяна разбира ситуацията ми, но по часове ми казва претрупания график на Пеле. Все пак оставя отворена „вратичка”, като се договаряме да се видим около 16 часа. После той потвърждава готовността си да „работи за мен”, но казва: „Вие знаете – това е Пеле, до когото за подобни разговори имат достъп само световноизвестни издания и телевизионни компании.” Пеле имаше ангажимент около 16.30 часа и Ваяна ми обеща, че около 17.30 лично ще ангажира Пеле за мен. Скоро Пеле слиза, следват поздравления с „блестящи” госпожи и господа и заминава „по задачи”. А през това време се появяват президентите на ФИФА и МОК Хавеланж и Самаранч – сякаш аристократичният елит този следобед си е дал среща в хотел „Екселсиор”.

            Часът наближава 17.30, а аз почти ще изям с поглед влизащите през въртящата се врата на входа. И ето го върховният миг – Пеле се задава, но аз с ужас съзирам, че около него не се вижда „моят спасител” Ваяна. Краля с бърза крачка се отправя към асансьора, а той за беда пристига веднага. Още миг – и вратата ще се затвори, отнасяйки със себе си и последната ми надежда. Правя последен отчаян опит и питам за Ваяна и уговорката. Тогава Пеле задържа вратата: „Да, сеньор Ваяна ми каза за вас. Но кога да стане това?” Отговарям му, че съм готов по всяко време на денонощието и той ми прави знак да почакам, натискайки бутона. Само след минута един от придружаващите го, който прилича повече на разсилен, слиза по стълбите, намигва ми и тайно ме вика с пръст, за да не разберат слухтящите наоколо журналисти. Качваме се с асансьора и спираме пред апартамента на Пеле. Сега пред мен стои не Крал, суперзвезда или милионер, а просто един добър човек: „Разберете ме и мен! Аз съм само един, а вие сте стотици и е невъзможно да изпълня желанията на всички. Но вие бяхте толкова настойчив, упорит и търпелив, че не можах да откажа.” Влизаме в покоите на Краля, той си хвърля сакото, разхлабва вратовръзката и започваме на английски… Пеле поглежда часовника си – сякаш за миг са изминали цели 15 минути. Дава ми автограф и се прегръщаме за снимка. Излизам от хотела като в унес – до началото на финала остават два часа, но аз вече се чувствам като световен шампион. Мечтата ми е постигната!

Част от интервюто ми с Пеле…

–  Ръководите няколко детски футболни школи в Бразилия и една в САЩ. Кои са основните принципи при работата ви с децата?

– Работата с децата е много деликатна дейност, изискваща голяма отговорност. Как разговарям с тях? Първото нещо, което им поставям като условие, е да бъдат хора – добри хора. После трябва да се учат добре, да се хранят добре, да спят добре, защото в спорта особено важно значение има поддържането на тялото.

– В Бразилия има много бедни деца, които остават извън футбола и улицата ги потапя в пороците си. Какво е необходимо да се направи, за да се избавят от нерадостната си съдба?

– Засягате твърде болезнен прлоблем за нашата страна. Правителството трябва да положи повече грижи за безпризорните малчугани, но един от пътищата за намиране на изход пак е спортът и не е задължително той да бъде футболът. Така опасните завои на живота ще бъдат избегнати.

– В последните години в бразилския футбол имаше много скандали, обвинения в корупция, организационни неуредици…

– Основните проблеми произточат от президентите на клубовете. Това, което аз не харесвам, е грубото вмешателство на политиката във футбола. А повечето от политиците в Бразилия искат да станат президенти на клубове.

– Вярно ли е, че в Бразилия има скрит расизъм?

– У нас проблемът не е толкова расов, колкото е социален. Цветът на кожата не е определящ – дали ще бъдеш бял, черен, жълт, червен, не е от значение – главното е дали си богат или си беден. По улиците и плажовете хората се движат заедно и сякаш тук границите на социалното неравенство се заличават. Но това е само привидно, защото огромните диспропорции в получаваните пари ги отдалечават на светлинни години.

– Постигнахте ли в живота това, което искахте?

– Отраснах в бедно семейство, но то ми помогна много и винаги ме подкрепяше във всяко отношение, а на терена дължа хиляди благодарности на треньорите. Но съм длъжен да кажа: сега е много трудно да вземеш едно младо момче и да го направиш по свой образ и подобие. Само Господ може да сътвори един нов Пеле! Той единствен е над нас и е в състояние да стори това. Затова неслучайно има само един Бетховен, само един Франк Синатра и само един Пеле. Това го е доказала историята! Нов Пеле няма да има, защото родителите ми спряха производството преди доста години.

– Имате над хиляда гола в кариерата си. Какво е голът за вас?

– Той е върховната емоция във футбола! Днес всеки играч трябва да умее да се състезава на всеки пост, да владее техническите прийоми, физически да е с големи потенциални възможности, да е дисциплиниран и възпитан. Необразованият футбол умря! Уличният футбол вече не вирее и в Бразилия…

После още два пъти съм правил интервю с Пеле, но първото остава завинаги. До 1990 г. Пеле е бил приет от 10 крале, 5 арабски шейха, 70 президенти, както и по веднъж от папа Павел VІ и папа Йоан-Павел ІІ. Той отдавна е в „Пантеона на славата” в САЩ, а в Рио има негов музей. В градчето Бауру, близо до неговото родно място, още приживе му е издигната статуя, пред която хората палят свещи и се молят.

Румен ПАЙТАШЕВ

Ще се радваме да коментирате нашите статии! Можете да го сторите във Фейсбук страницата ни. Благодарим на всички, които споделят мнението си!

Още от същата категория

Препоръчано

spot_img
spot_img