Историкът Георги Генов от Института по история към БАН: Живите наследници на Самуил са доказателство, че той е български цар

– През април 2014 г.  излезе от печат книгата ви „Българските царе Самуил и Иван Владислав имат живи роднини в Западна Европа и Италия». Какви бяха реакциите?

– Книгата е от американско издателство с клонове в Торонто и Ню Йорк. 7000 бройки от нея се продадоха за няколко дни между българските емигранти в САЩ. Реакцията в България беше подобна. Интересът е невероятно голям. Има превод на английски, сега се превежда на италиански. Отзвукът сред колегите е много добър – те са единодушни, че изданието е с важен принос към историята. При отбелязване на 1000 г. от смъртта на цар Самуил скопската пропаганда се активизира с конференции, с голям паметник в центъра на Скопие, за да докаже, че той е македонски цар. Обикалях цяла България и съм напълно удовлетворен от ефекта, който от исторически се превърна в политически. С книгата си затворих устата на скопската пропаганда.

– Какво е историческото значение на факта, че български владетели имат живи наследници?

– Огромно. Генеалогичната връзка доказва, че един от най-уважаваните и обичани владетели на страната ни е български цар. От книгата ще разберете за уважението и почитта на средновековната балканска и европейска аристокрация към българските царе като могъщи и силни държавници чрез приемането на техните наследници в европейски родословия  като знатни хора, с царски произход. Дъщерята на Иван Владислав – Мария, поставя началото на династичната линия на Фризингите, свързана с принцове от Византия. В «Златната книга на италианската аристокрация» тя е под името Мария ди Булгара (Мария Българска) и е омъжена за Андроник през ХІ век. Грешката на италианските колеги е, че са я извели директно от рода на Гаврил Радомир, но тя е дъщеря на Иван Владислав (племенник на Самуил).

– Как стигнахте до Мария ди Булгара?

– През 1990 г. специализирах в САЩ и имах възможност да посетя много университети, включително Харвард, където в библиотеката Лутън намерих ценна информация за рода Фризинга. През ХІ в. родовото коляно на Самуил, свързано с Византия, се съчетава с Фризингите, които произхождат от град Фрайзинг, близо до Мюнхен. Родът Фризинга е сред най-видните италиански аристократи – сред тях има светци; епископи и архиепископи. Представители на Миструци де Фризинга в Италия живеят в градчето Ронки дей Леджионари (до Триест), за което свидетелства родословното дърво на фамилия Миструци, намиращо се в местния музей. Съюзът на учените в България подготвя експедиция до двете места – в Южна Бавария и Италия, където със сигурност има живи наследници. Ще направим филм за тях. Ана-Мария Гюзелева, председател на българските интелектуалци в Рим, се ангажира да помогне. Нуждаем се от всякакъв вид подкрепа – логистична, финансова, която може да окажете на адрес София, Съюз на учените в България, ул. «Венелин» 32.

– Дълги години у нас се налагаше тезата, че аристокрацията ни е изчезнала по време на турското робство. Вярно ли е?

– Според мен това е абсурд – не може да се изпари или да бъде избита цялата. От рода на Самуил със сигурност има издънки в Унгария – доказано е с множество документи в унгарските библиотеки и архиви. След падането под турско владичество Константин и Фружин през 1404 г. вдигат въстание в околностите на Видин, а после бягат в Унгарско. Друг пример – нашият голям интелектуалец и министър на културата проф. Иван Шишманов е рода на последните Шишмановци, чийто наследници живеят в САЩ. В музей в Бавария открих ръкопис на кирилица, явно някой го е донесъл от България. Нормално е да имало голям поток от бегълци. Те са се заселвали близо до родината с надеждата някой ден, като се освободи, да се върнат в нея. Ако се развива генеалогията, ще могат да се открият семейства на забегнали в чужбина родови семейства.

– Вие сте член на италианската Академия по генеалогия, просопография и хералдика. Не се ли подценява генеалогията у нас?

– Изключително много се подценява. Генеалогията (наука за родословните дървета) и просопографията (житията и битието на аристокрацията и най-видните духовници) са перспективни науки и на Запад са доста развити. У нас нямат сериозни прояви. На пръв поглед генеалогията е скучна – изисква се съпоставяне на родовите дървета, обикаляне на много държави. В нашите библиотеки няма достатъчно документи освен в централно управление на архивите. Там намерих извлечение от родословното дърво на Фризингите, донесено през 1956 г. от италианския адвокат Карло Миструци ди Фризинга. Дошъл да запали българското правителство по темата, да се заговори за откритото родословно дърво на Фризингите. Никой не му е обърнал внимание. Точно по това време комунистите са заети с правенето на македонска нация – при преброяването в Македония хората насила са принуждавани да се пишат македонци.

Ема ИВАНОВА